ЕС направи първа стъпка към налагане на нови санкции на Беларус

Европейският съюз предприе в петък първата стъпка за налагане на нови санкции на Беларус заради спорните избори миналата неделя и потушаването на последвалите протести, като инструктира службата си за външна политика да подготви черен списък на отговорните лица, предава Ройтерс.

Президентът Александър Лукашенко спечели победа, но сега е изправен пред най-голямото предизвикателство в 26-годишното си управление, тъй като десетки хиляди хора протестират за шести пореден ден в петък, а лидерът на опозицията Светлана Тихановская призова за повторно преброяване на бюлетините.

„Сега ЕС ще започне процес на санкции срещу отговорните за насилието, арестите и злоупотребите във връзка с изборите“, заяви шведският външен министър Ан Линде след извънредна среща на колегите й от съюза в петък.

ЕС наложи санкции на Беларус за първи път през 2004 г. Той ги затегна през 2011 г. заради злоупотреби с човешки права и демократични стандарти, включително фалшифициране на вот.

Много от тях бяха отменени след като Лукашенко освободи политически затворници през 2016 г. Но оръжейното ембарго остава, както и санкциите срещу четирима души заради изчезването на двама активисти на опозицията – журналист и бизнесмен, преди години. За двата случая няма виновни лица.

„Случилото се в Беларус през последните дни е напълно неприемливо и изисква ясна реакция на ЕС“, заяви германският външен министър Хайко Маас пред репортери.

Той призова беларуското правителство да освободи политически затворници и да преразгледа официалните изборни резултати, които дадоха на Лукашенко подкрепа от 80%. Това доведе до протести, при които силите за сигурност нападнаха демонстранти и арестуваха хиляди хора.

Предпазлив баланс

Топ дипломатът на ЕС Жозеп Борел заяви, че блокът не е приел официалните резултати от изборите.
Полша, Чехия, трите балтийски страни и Дания също призоваха за преговори между Лукашенко и опозицията с помощта на посредник.

Вилнюс призова ЕС да подкрепи жертвите на репресиите в Беларус, а Варшава заяви, че ще разхлаби визовите ограничения, ще отвори трудовия си пазар за беларуси и ще подкрепи гражданското общество и независимите медии в страната.

„Трябва… да постигнем предпазлив баланс между натиск върху и взаимодействие с беларуския президент Лукашенко. Смятаме, че ЕС трябва да приеме ролята на посредник възможно най-скоро“, заявяват шестте страни в съвместно писмо, видяно от Ройтерс.

Линията им отразява тревогата от повторение на уличните протести в Киев през 2013/2014 г., които ЕС и САЩ подкрепиха, а Русия ги използва като извинение за анексирането на Крим от Украйна преди да подкрепи сепаратистите в източната част на страната.

Новите санкции срещу Беларус ще бъдат под формата на визови забрани и замразяване на активи, държани в ЕС от определени лица, и може да бъдат финализирани още в края на месеца, съобщават дипломатически източници.

Чарлз Грант, директор на Центъра за европейска реформа, смята, че ЕС трябва да координира отговора си и със САЩ и Великобритания. „В крайна сметка промяна в Беларус ще зависи от беларуския народ, но Европа и САЩ може също да помогнат“, допълва той.