Scope Ratings: БВП на България ще се свие с от 5 до 7% през 2020 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с от 5 до 7% през 2020 г. - по-слабо от очакваното по-рано тази година, прогнозира базираната в Германия агенция за кредитен рейтинг Scope Ratings в нов доклад. Страната ни е по-уязвима на външни шокове заради влиянието на износа и туризма върху икономиката, но е значително по-слабо засегната в сравнение с икономики като Словакия, Чехия и Унгария, посочва се още в доклада.

За Полша агенцията леко подобрява прогнозата си и очаква спад от малко под 4%. Прогнозата за Чехия също е малко по-благоприятна, както и за Румъния, Естония, Латвия, Грузия. Без промяна обаче остават прогнозите за Унгария, Словакия и Хърватия, където се очаква икономически спад от над 8 на сто.

Scope Ratings казва, че продължаващата несигурност заради пандемията е основен риск пред перспективите за растеж в региона на Централна и Източна Европа. Буксуването на икономиките в региона е свързано и неравномерния и забавен икономически скок в Западна Европа.

„Ежедневните случаи на коронавирус и смъртни случаи достигнаха рекордни нива в много страни от региона, което неминуемо ще окаже неблагоприятно въздействие върху икономическото възстановяване“, казва Джакомо Баризоне, ръководител на рейтингите на суверенния и публичния сектор в Scope.

„Въпреки това спадът на БВП в Централна и Източна Европа през тази година може да не е толкова лош, колкото изглеждаше преди няколко месеца поради по-малко сериозни спадове в производството през второто тримесечие и по-силния от очакваното отскок през третото тримесечие“, допълва той.

Баризоне отправя предупреждение за очакванията за бързо и еднакво икономическо възстановяване. Възстановяването на регионите ще е неравномерно и в някои региони ще има неуспехи през 2021 г., дори и постепенното икономическо нормализиране да се случи до началото на следващата година, посочва още той.

„Решителните действия на централните банки в региона и фискалните стимули от страна на правителствата спасиха страните от евентуален по-значителен спад през тази година“, казва още той.

За страните членки на еврозоната от Централна и Източна Европа програмите за закупуване на активи на ЕЦБ подкрепят ниските лихвени проценти по заеми, подкрепени от статута на еврото в резервна валута. Scope не очаква парично затягане от повечето централни банки в региона, които са извън еврозоната, в близко бъдеще, тъй като те остават фокусирани върху осигуряването на приспособими финансови условия в подкрепа на отслабените икономики.

Изключение е централната банка на Турция, като натискът за по-строга парична политика произтича от нарастващия инфлационен натиск, свързан със спада на турската лира през тази година.

„Много се работи и върху ефективното внедряване на наскоро договорения бюджет на ЕС, включително фонд за възстановяване от 750 млрд. евро, който трябва да подпомогне възстановяването на страните членки на ЕС от региона и да улесни необходимите средносрочни инвестиции“, допълва Левон Камерян, анализатор в Scope.

Силата на възстановяване в ЦИЕ зависи отчасти от пазарите на труда. Краткосрочните прогнози на правителствата предсказват рязко нарастване на безработицата. Евентуалното удължаване на програмите за подкрепа, подпомагани от заемите на ЕС по програмата SURE, ще се окаже от решаващо значение за ограничаването на бъдещи увеличения на безработицата.