ЕС трябва да регулира износа на отпадъци за Централна и Източна Европа

Гранична полиция в пристанището на Констанца през април откри няколко контейнера, натоварени с боклуци, незаконно внесени от две организации, базирани в и около столицата Букурещ. Според документацията на пратката тя включва само рециклируема пластмаса. В контейнерите са установени дърво, метал и опасни отпадъци, като батерии. Контейнерите са били натоварени в Германия, като изпращач е белгийска компания.

По подобен начин Полша, която вече получава третото по големина количество отпадъци от Обединеното кралство след Турция и Малайзия, също отчита сериозен ръст на доставките на отпадъци от ЕС.

Австрия, Германия и Италия са обвинявани, че не са направили достатъчно, за да предотвратят нелегалния износ за Полша. Германия е източникът на 70% от боклука, насочен към Полша през 2019 г., и според германската лява партия (Die Linke) през 2018 г. страната изнася близо 250 хил. т отпадъци за източната си съседка.

През 2019 г. полицията в Краков, Катовице и Ченстохова арестува 15 души, обвинени, че са част от „мафията за отпадъци“, след като 2 452 т незаконно съхранявани отпадъци бяха открити във и около трите града. Обвиняемите са получили 8 млн. злоти (1,9 млн. евро) за своите услуги, което демонстрира колко доходоносна може да бъде индустрията за отпадъци.

„Основните извършители и бенефициенти са компаниите за управление на отпадъци в Западна Европа, които използват факта, че отпадъците са по-евтини за третиране в Източна Европа и че Шенген не предлага граничен контрол. Инспекциите на околната среда също са по-малко строги в Източна Европа“, казва Пьотр Барчак, старши служител по политиката за отпадъците в Европейското бюро по околната среда (EBB) пред медията.

„Това се прави в сътрудничество с отделните компании, които получават отпадъците. Може да се използват за промишлени цели (част от отпадъците могат да бъдат рециклирани законно), но също така може да се третират незаконно. Незаконното изхвърляне - или изгаряне, или депониране – е икономически по-изгодно и за двете страни, но е и вредно за околната среда“, обяснява Барчак.

„В повечето случаи отпадъците се декларират като рециклируеми, но всъщност те са просто отпадъци и се изхвърлят в депа или се изгарят незаконно“, казва казва Михаела Фринку от Румънския национален институт за изследвания и развитие в химията и нефтохимията (ICECHIM) за Emerging Europe.

„Това е нарастващ проблем, но също и проблем, който можем да разрешим, тъй като сега ЕС преразглежда своите разпоредби за транспортиране на отпадъци и започва да прилага своя нов план за действие за кръгова икономика“, допълва Пиер Кондамин.

Тъй като тези разпоредби продължават да се развиват и променят, един от ключовите аспекти, включени в последните ревизии през юли, е „да се подобри прозрачността и проследимостта на отпадъците както в страните от ОИСР, така и в страните извън ОИСР“, според Interreg Europe, един от инструментите на ЕС за трансгранично политическо сътрудничество.

Според скорошен документ, изпратен до Брюксел от EBB и Zero Waste Europe, мониторингът трябва да бъде само един аспект от новия закон.

„Пътят напред [за ЕС] е да се забрани, стриктно да се ограничи и да се следи транспортирането на отпадъци в рамките на ЕС, за да се гарантира, че се транспортират само качествени материали“, казва Кондамин. „Ситуацията може да се влоши, но има решение: принципът на близост - повече инвестиции в местен капацитет за компостиране и рециклиране, повече зелени обществени поръчки за рециклирани материали, по-добро разделяне на отпадъците и други“, допълва той.

„Превозването на отпадъци на дълги разстояния е погрешно и далеч от целите на кръговата икономика“, казва Барчак от EBB. „Отпадъците трябва да се намалят при източника и да се използват повторно и да се рециклират възможно най-близо, за да се облагодетелства местната икономика и отговорността да се носи от местните производители на отпадъци“, посочва още той.

Това може да не сложи край на практиката за транспортиране на отпадъци през границите, но това не е непременно нещо лошо. „Това може да означава, че трансграничните трансфери остават възможни. В крайна сметка ЕС е за трансгранично сътрудничество и често имаме общности от двете страни на границата, които могат да споделят едни и същи услуги“, заключава той.