Инфлацията в Китай е проблем за страната, но не и за света

През януари 1992 Дън Сяопин, тогавашният върховен ръководител на Китай, пристигна в Шънджън за началото на месечната си обиколка в южната част на страната. Той възхвали успеха на крайбрежните икономически зони на Китай, критикува опонентите си в Пекин и възвести буен икономически растеж, който тласна инфлацията над 25%.

Оттогава Китай не е изпитвал двуцифрена инфлация, но този епизод урони трайни доверието в управлението на местната икономика. Според Джонатан Андерсън от UBS много чужденци гледат на финансовите власти в страната като на нереформирани останки от ерата на плановото стопанство, които не владеят пазарните инструменти и позволяват спекулативни балони, последвани от груби коригиращи мерки.

Понастоящем Китай отново възбужда инфлационните страхове. През ноември 2010 инфлацията на годишна база достигна 5,1% - най-високата от две години и четири месеца, в рязък контраст с дефлацията от 2009, пише Economist. Данните за декемврийската инфлация, преди официалните цифри, са противоречиви.

Около 75% от инфлацията в Китай е резултат от по-високи цени на храните, както и през 2008, когато тя достигна 8%. Но сега, за разлика оттогава, спадът в предлагането на храни бе скромен. Страната бе застигната от студено време в началото на 2010 и наводнения през лятото, но не бе връхлетяна от зарази, като тази, засегнала толкова сериозно свинете през 2008.

Следователно, по-високите цени на храните отразяват по-силно търсене, отколкото по-слабо предлагане. Със забогатяването на китайските домакинства, месото и млякото формират все по-голям част от бюджетите им. Ако делът на другите разходи на домакинствата се свива, не би трябвало да се породи инфлационен натиск.

Но преструктурирането на разходите поражда „скюфлация“ (от англ. skew – наклон, изкривяване) – термин, с който Каушик Басу от индийското министерство на финансите обозначава повишението на цените от дадена група стоки спрямо друга такава.

Ако Китай изпитва промяна в относителните цени или временен спад в предлагането, то инфлацията би трябвало скоро сама да изчезне. Цените на храните ще намерят равновесна точка на по-високо ниво или ще спаднат. Задача на централната банка е да предотврати пренасянето на тези цени в заплащането на труда, което може да задейства инфлационна спирала.

Много икономисти обаче се опасяват, че проблемът не е само в повишените цени на храните. Тези цени може би са предупреждение за прегряваща икономика. Може би властите в Китай отново са допуснали контролът върху паричната политика да им се изплъзне.

Те позволиха паричното предлагане в страната да нарасне с 50% от началото на 2009 досега, реалните лихви да спаднат, а банковото кредитиране да надхвърли разрешените държавни лимити.

Изследване на самата централна банка показва, че инфлационните очаквания на домакинствата са на най-високото си ниво от повече от десетилетие.

Китайската народна банка повиши основната си лихва с четвърт пункт по Коледа, след като бе сторила същото и през октомври. Банките в момента не могат да отпускат кредити срещу по-малко от 5,8% лихва. Но в икономика с номинален ръст от 15% годишно този праг е малко вероятно да възпре заемателите. Лихвите по депозити се вдигнаха до 2,75%, но в номинално изражение те са отрицателни.

През 2010 централната банка също така повиши шест пъти минималните задължителни резерви (МЗР) на китайските банки до рекордните 18,5% от техните депозити, а вчера обяви, че ще ги повиши с още половин процентен пункт до 19%, считано от 20 януари.

Това обаче в най-добрия случай компенсира експанзионистичния ефект от покупките на чужда валута, нужни за поддържане нисък курса на юана. За да намали напрежението банката вече не задължава износителите да обменят чуждата си валута срещу юани.

Ако Китай не може да обуздае своенравната си банкова система и потуши инфлационните очаквания, репутацията на страната ще пострада. Китайската инфлация обаче няма непременно да навреди на световната икономика.

Китай има голям принос към световния растеж – той дава 9% от световния БВП и расте с 10% на година. Положителното влияние на китйския внос върху растежа в останалите икономики обаче се компенсира от китайския износ.

Инфлацията в Китай може дори да помогне на неговите икономически съперници, тъй като с нарастването на цените износът на страната губи конкурентност. Търговският излишък на Китай ще се свие, допринасяйки за растежа у неговите търговски партньори.