Защо китайците завиждат за блокирането на администрацията в САЩ

Може би единствените, които успяха да съзрат нещо положително в продължаващото блокиране на администрацията в САЩ, са китайските интелектуалци.

Американците, разбира се, считат безизходицата като знак за политическа неспособност. Но за много от следящите темата в Китай, тя загатва и за някои силни страни. Откакто започна спирането на държавата, преди 9 дни, китайските медии са пълни с носталгични, почти хвалебствени коментари за това как до блокиране на държавата може да се стигне единствено в демократична държава с гъвкава икономика и отворено към дебат политическо представителство.

„Правителството не работи – това лошо ли е?“, пише Чен Живу, потребител в интернет. „В американската система, споровете между републиканци, демократи и президента са нещо нормално и би следвало да се случват, понеже данъчното облагане, създаването на дълг, и държавните разходи включват интереса и парите на данъкоплатците. Затова избраните представители и президентът не бива да застрашават тези неща с лека ръка. Да се отнасят сериозно към тези въпроси е тяхна отговорност и задължение“.

Много мнения обсъждат как блокирането на държавата не би могло да се случи в Китай, защото държавата моментално би изпаднала в хаос. Фактът, че много местни и държавни служби продължиха да работят въпреки блокирането, стана обект на всеобщо възхищение. Един китайски писател, живеещ в САЩ, изрази учудването си че „откакто държавата спря да работи, никой не е притеснен“.

„Причината е проста“ продължава той. „Това, че федералното правителство спря да работи, не значи, че местните също са спрели. Различните нива на изпълнителната власт не зависят едно от друго“. Цитирайки „Демокрацията в Америка“ на Алексис дьо Токвил, той заключава, че „разбирайки местната автономия, вие разбирате Америка“.

Други, почти завиждайки, пишат, че китайската еднопартийна система никога не би позволила подобно радикално разделение и отворен дебат, на каквито ставаме свидетели между демократи и републиканци.

„Целта на спора между двете партии е да създаде търкания“ пише потребител. От друга страна „китайското правителство с лекота взима милиони юани от спестяванията на данъкоплатците за да си купи скъпи имоти зад граница и единственият им проблем е когато се сблъскат с бедните“.

Същинският субект на тези коментари, разбира се, е не САЩ, а Китай.

Също както американците често използват Китай като огледало за своите силни и слаби страни, така правят и китайците. В САЩ хора като Томас Фридман посочват единството и авторитета на китайската еднопартийна система като пример и критикуват търканията в американската политика. В Китай, хората сочат блокирането на американската държава, критикувайки липсата на независимо гражданско общество и на балансирано разпределение на властта в Китай. 

Как се развиват отношенията по оста Пекин-Вашингтон в условията на надвисналата криза с дълга - вижте в коментара на Bloomberg