Може ли Китай да измести САЩ от лидерската позиция в икономиката?

Докато изкуственият интелект преобразява световната икономика, икономистите, които някога твърдяха, че огромното китайско население ще изведе страната до статута на "суперсила", ще трябва да преосмислят това си заключение. Всъщност, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие, днешното китайското предимство в трудовата сила утре може да се превърне в недостатък, коментира Кенет Рогоф* за Project Syndicate.

На фона на най-новата търговска битка между Китай и САЩ повечето икономисти приемат за даденост, че Китай ще постигне икономическо върховенство в дългосрочен план, без значение какво ще се случи сега. Все пак с четири пъти по-голямо население от САЩ и твърда програма за наваксване на столетията технологическа стагнация не е ли неизбежно Китай категорично да поеме короната на икономическата хегемония?

Не съм толкова сигурен. Много от икономистите, включително и онези експерти, които виждат огромната трудова сила на Китай като решаващо предимство, се притесняват, че роботите и изкуственият интелект ще заемат в крайна сметка повечето работни места, оставяйки повечето хора да безделничат, заети с развлекателни дейности.

Кое от двете? През следващите 100 години кой ще надделее - китайските работници или роботите? Ако роботите и изкуственият интелект са основните двигатели на производителността през следващия век, може би наличието на огромно население, за което да се полагат грижи, особено население, което е контролирано чрез ограничение на интернета и достъпа до информация, ще се окаже по-скоро пречка за Китай. Бързото застаряване на китайското население допълнително задълбочава проблема.

Понеже нарастващото значение на роботите и изкуствения интелект намаляват китайското предимство в производството, способността да бъдеш лидер в технологиите ще придобие по-голяма значение. Така, сегашната тенденция към по-голяма концентрация на власт и контрол в ръцете на централното правителство, в противовес на частния сектор, може да подреже крилете на Китай, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие.

Възможността Китай никога да не измести САЩ като световен икономически хегемон е обратната страна на проблема с технологиите и неравенството. На Запад всеки се притеснява за бъдещето на труда, но в много отношения това е по-голям проблем за китайския модел на развитие, отколкото за американския. САЩ трябва да решат проблема как да разпределят доходите вътрешно, особено като се има предвид изключително концентрираната собственост върху нови идеи и технологии. Китай обаче има допълнителен проблем - как в ерата на машините да удължи изключителните си права на световна сила в износа.

Вярно, много слабо вероятно е критиките и недоволството на президента Доналд Тръмп да доведат до мащабно завръщане на производствени работни места в САЩ. САЩ обаче имат потенциала да увеличат размера на производствената си база, ако не като работни места, то като продукция. Все пак днешните високотехнологични производствени цехове произвеждат много повече с много по-малко работници. Роботите и изкуственият интелект се използват не само в производството и безпилотните автомобили. Лекари-роботи, финансови съветници-роботи, адвокати-роботи са само върхът на айсберга в настъплението на машините в сегмента услуги на трудовия пазар.

Разбира се, възходът на Китай едва ли е мираж, а бурният му растеж не се основава само на голямото население. Индия има население, което е близко по числеността си (и в двете страни живият по около 1,3 милиарда души), но поне засега е доста назад. Трябва да се отдаде дължимото на китайските ръководители за чудотворната работа, която свършиха, извеждайки от бедността милиони хора и създавайки средна класа.

Бързият китайски растеж обаче е движен главно от технологичното наваксване и инвестициите, пише Рогоф. И макар Китай, за разлика от Съветския съюз, да демонстрира много по-големи компетенции в развитието на създадени на местно ниво иновации - китайските компании вече са лидери в следващото поколение мобилни мрежи 5G, а китайският капацитет за водене на кибервойни отговаря изцяло на американския, това да си близо до най-съвременните технологии не е същото като да ги определяш. Напредъкът на Китай все още до голяма степен идва от внедряването на западни технологии, а в някои случаи, от присвояване на интелектуална собственост. Тръмп едва ли е първият американски президент, който се оплаква по този параграф, и е прав, (макар че започването на търговска война не може да бъде решение).

В икономиката на 21 век други фактори като върховенството на закона, както и достъпът до енергия, обработваема земя и чиста вода, могат също да стават все по-важни. Китай върви по собствен път и не е изключено все пак да докаже, че централизираните системи могат да дадат тласък на развитието още по-напред и по-бързо, отколкото някой си е представял, да докаже, че е много повече от просто страна с растящ среден доход. Световната доминация на Китай обаче едва ли е предопределеният несъмнен факт, който толкова много експерти изглежда приемат, допълва Рогоф.

Все пак САЩ също са изправени пред големи предизвикателства. Например страната трябва да измисли начин да обуздае динамичния технологичен растеж, като същевременно предотврати прекомерната концентрация на богатство и власт. Да бъдеш хегемон обаче не изисква да бъдеш най-голямата страна в света - в противен случай, Англия никога нямаше да управлява голяма част от света, както стана в продължение на повече от век. Китай може да поведе дигиталното бъдеще, ако САЩ "изгубят топката", но няма да стане доминираща световна сила, само защото има по-голямо население. Напротив, настъпващата епоха на машините може да бъде преломен фактор в битката за хегемония.

* Кенет Рогоф е професор по публична политика и икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд.

/БТА/