Императивът на Пекин е абсолютната власт

Полицията в Хонконг започна да произвежда предупредителни изстрели с истински патрони. Този уикенд полицията беше заснета да бие до кръв невъоръжени цивилни в метрото. Китай показно струпва войските на своята Народна въоръжена полиция до границата, а миналата седмица изпрати свежи армейски сили в гарнизона си в Хонконг, като нарече това рутинна ротация, за да се осигури „просперитет и стабилност“.

Самият Китай е единствената заплаха за просперитета и стабилността на Хонконг. Тези протести започнаха със законопроект, който би позволил екстрадиция на заподозрени в континенталната част. Според жителите на Хонконг такъв закон ще ги изложи на Китайската комунистическа партия, която използва закона като инструмент на диктатурата, а не на справедливостта. През юни, за да се противопоставят на законопроекта, те проведоха най-големите протести, които Хонконг някога е виждал - първо едномилионни, а после двумилионни.

Лам спря законопроекта, но отказа публичните искания да го оттегли окончателно. Без свободни избори хората в Хонконг нямат институционална помощ. През 2014 г. Китай наложи фалшифицирана система, в която Пекин, а не Хонконг, на практика "избира" управителят на Хонконг, който работи с подобно фалшифицирано про-пекинско мнозинство в Законодателния съвет. Жителите на Хонконг няма как да се отърват от Лам и няма как да й се противопоставят - или на нейните шефове в Пекин - освен като говорят и излизат на улицата.

Многократните конфликти, които Китай лесно би могъл да избегне, превърнаха процъфтяващия център на световната търговия в зона на протести. Бизнесът е засегнат. Огромен брой мирни протестиращи маршируват седмица след седмица в жега и дъжд. Други вилнеят, атакувайки точките и символите на властта.

Властите обграждат офисите им с огромни, пълни с вода пластмасови валове. От тези крепости те ескалират страха и насилието. В Пекин това се смята за патриотично. При Си Дзинпин китайският комунизъм завършва своята еволюция в икономически по-ефективна тоталитарна система на технологично наблюдение, промиване на мозъци и инженерство на човешкото поведение чрез дигитална система на „социален кредит“, подкрепена от отрядите за сигурност, оръжията и лагерите за задържане. За Си, който преди две години се провъзгласи за доживотен президент, това представлява „модернизация“.

С голяма смелост и при сериозен риск хората от Хонконг дадоха урок на всеки, който се занимава с Китай. За този режим, който се стреми към световно господство, най-важното не е икономическото развитие или международните договори, да не говорим за свобода или демокрация. Както на Тянанмън, императивът е абсолютната власт, каквото и да изисква тя.