Военният преврат отново насочва вниманието на света към "демокрацията" в Мианмар

Реакциите

Организацията на обединените нации (ООН) осъди преврата и призова за освобождаване на задържаните и възстановяване на демокрацията, като подобни виждания споделят още властите в Австралия, Великобритания, Европейския съюз (ЕС), Индия, Япония и САЩ.

„Съединените щати застават заедно с хората в Мианма в техните стремежи за (постигане на) демокрация, свобода, мир и развитие. Военните трябва незабавно да прекратят тези действия“, заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Американското посолство в Янгон предупреждава американските граждани в страната за възможността от „граждански и политически вълнения“. 

Властите в Япония, един от основните инвеститори в Мианма, заявиха, че правителството може да се наложи да преосмисли укрепването на отбранителните отношения със страната.

Китай призова всички страни в Мианма да зачитат конституцията и да поддържат стабилността в изявление, което „отбелязва“ събитията в страната, вместо да ги осъжда.

Правителството на Бангладеш, която приютява около един милион рохинги, избягали от насилието в Мианма в периода 2016-2017 г., призова за „мир и стабилност“ и заяви, че се надява процесът за прехвърляне на бежанците да продължи.

Сваленият лидер

75-годишната Су Чи, която е носител на Нобелова награда за мир през 1991 г., идва на власт след победа в изборите през 2015 г., след като живее в продължение на много години под домашен арест заради своята опозиционна роля по време на военния режим. Тя е дъщеря на националния герой на страната Аун Сан, убит през 1947 г., когато Су Чи е едва на 2-годишна възраст.

Въпреки че тя все още е изключително популярна у дома, нейната международна репутация беше сериозно разклатена, след като не успя да спре експулсирането на стотици хиляди етнически мюсюлмани рохинги от страната.

Решението на Мианма да започне преход към демокрация накара САЩ и ЕС да премахнат санкциите, като 44-ият американски президент Барак Обама приветства реформите по време на своето посещение в страната през 2012 г. Това дава тласък на чуждестранните инвестиции, които впоследствие започват да се стичат в Мианма.

Тест за Джо Байдън

Военните действия в Мианма представляват един от първите тестове за външната политика за американския президент Джо Байдън. При управлението на Доналд Тръмп САЩ заемат по-критична позиция спрямо страната от Югоизточна Азия, налагайки визови ограничения и финансови санкции през 2017 г., пише Bloomberg.

„Който и да държи властта в Мианма – Су Чи или военните, правителството на страната ще се сблъска с по-голям натиск от страна на Вашингтон заради правата на човека“, споделя Грейм Смит от Австралийския национален университет.