Универсалната минимална заплата в САЩ би била вредна

Съществува реална опасност федералната минимална заплата от 15 долара на час в САЩ да забави възстановяването и да предизвика дългосрочен спад в заетостта. Още преди Covid-19 трезвият анализ, направен от Бюджетната служба към Конгреса, показа, че такава минимална заплата ще намали заетостта с 1,3 милиона работни места през 2025 г., пише Карл Смит за Bloomberg.

Похвално е, че някои лявоцентристки политици и анализатори признаха тази опасност и предложиха промени в политиката за минимална заплата, за да се минимизира загубата на работни места. Това е благородна цел, но техните предложения само биха влошили нещата.

Минималната заплата вреди не само защото кара фирмите да намаляват работните часовете или да освобождават служителите си. Вредна е и защото намалява стимулите и гъвкавостта на предприемачите да разработват нови начини за наемане на хора, които са извън пазара на труда.

Опитът да се поправят дефектите на универсалната политика по отношение на минималната заплата с изключения и по-голяма регулаторна сложност няма да успее. Вместо това Конгресът трябва да се оттегли и да позволи на щатските и местните власти да определят каква минимална заплата е най-добра за техните жители. Замразяването на федералния минимум на ниво от 7,25 долара на час би постигнало това до известна степен. Около 90% от работниците на минимална заплата вече живеят на места с почасова ставка между 7,50 и 15 долара.

Защо пък да не се премахнете изцяло федералната минимална заплата.

Звучи радикално. Но това се вписва в неортодоксалната политика на затегнат трудов пазар, която Федералният резерв и правителството следват успешно от няколко години.

Първата от тези политики от страна на Фед е ангажиментът за нулеви лихвени проценти, докато - и дори след като, инфлацията започне да нараства. Друга, от страна на правителството, е съкращаването с близо трилион долара на данъци за бизнеса и едновременното харчене на стотици милиарди за вътрешни разходи, което доведе до по-голямо увеличение на заетостта, отколкото икономистите смятаха за възможно. Заплатите също започнаха да растат по-бързо за по-нископлатените работници, отколкото за хората с високи доходи.

В резултат на това медианният доход на домакинствата нарасна до рекордни нива непосредствено преди пандемията. Икономистите смятаха, че подобен ръст е невъзможен, тъй като разглеждаха ниските нива на заетост като резултат от структурни промени в икономиката. Други, като Андрю Янг, обвиняваха роботите за загубата на заетост преди това. Трети пък твърдяха, че виновник е глобализацията, по-специално конкуренцията от Китай.

Едно известно изследване дори стигна до заключението, че подобренията в технологиите за видеоигри са откъснали милиони млади мъже от света, на практика правейки наемането им невъзможно. В крайна сметка обаче затегнатите пазари на труда принудиха работодателите да намерят начини да използват игрите в своя полза.

Накратко, тези политики проработиха, защото увеличиха толкова търсенето на работна ръка, че работодателите бяха принудени да разширят типа работници, които бяха готови да наемат. И след като бяха наети, на служителите бяха предоставени по-големи възможности за обучение на работното място, докато работодателите инвестираха в техники и практики за повишаване на производителността на относително нискоквалифицираните работници.

Вдигането на минималната заплата подкопава този процес. То кара работодателите да се съсредоточат върху намирането на най-лесно наеманите работници - кандидати, които сами са потърсили обучение и са готови да се възползват от най-модерната технология.

Изключения като определянето на по-ниска минимална заплата за малкия бизнес не решават този проблем, тъй като те фиксират старите начини на правене на нещата. Например, ако иновативна малка фирма разработи процес, който работниците с ниски заплати могат да усвоят чрез обучение на работното място, в идеалния случай тя ще продължи да предлага същата възможност на все повече и повече работници с ниски заплати. Чрез самия този растеж обаче фирмата (като вече по-голяма) би отпаднала от изключението за по-ниска минимална заплата, ограничавайки броя на работниците, които могат да се възползват от новия й процес.

Предприемачите и местните власти са в най-добра позиция да въвеждат политики, които отговарят на техните специфични условия. Най-доброто решение е Вашингтон да се съсредоточи върху максимизирането на макроикономическите условия и да остави микроикономическите решения на местните общности.