Минималната заплата сама по себе си няма да спаси работниците в САЩ

През 1909 г. британските политици обсъждат идея, която наричат ​​„експеримент и революция“: въвеждането на минимална заплата в определени сектори на икономиката, където има работещи бедни, пише Сара О’Конър за Financial Times.   

Уинстън Чърчил казва тогава, че е "национално зло" британци „да получават по-малко от екзистенц минимума в замяна на положени максимални усилия". Друг привърженик на идеята отбелязва, че тези работници често разчитат на благотворителност или държавна подкрепа, за да повишат доходите си. „Сделка, която не може да съществува без такава помощ, трябва да е напълно прогнила и от нея трябва с радост да се отървем.“

Скептиците предупреждаваха, че минималната заплата може да направи работниците с ниска производителност безработни: „Би било жестока "добрина", ако... добавим към страданията на тези бедни работници още едно съкрушително бедствие - а именно, да им отнемем единствената работа, която имат. “

Повече от век по-късно, забележително сходен дебат се провежда в САЩ, където новоизбраният президент Джо Байдън иска Конгресът да увеличи федералната минимална заплата от 7,25 на 15 долара на час. Байдън повтаря Чърчил, казвайки, че „никой, работещ 40 часа в седмицата, не трябва да е под прага на бедността“. Критиците твърдят, че ходът ще унищожи работни места.

Не е необходимо да предъвкваме теоретични аргументи отпреди век. За разлика от британците от времето на крал Едуард, които наистина се впуснаха в експеримент, американците имат достъп до множество емпирични доказателства от цял ​​свят за ефектите от повишаването на минималната заплата.

Първият урок е окуражаващ. Минимална работна заплата в размер на 60 процента от медианното заплащане, изглежда не влияе много на нивата на заетост. Всеобхватният преглед от правителството на Обединеното кралство през 2019 г. не откри доказателства за съществена загуба на работни места в резултат на увеличението на минималната заплата във Великобритания, Германия, Унгария и няколко щати на САЩ.

Критиците в САЩ са особено обезпокоени, че универсалният й размер за всички е неподходящ за неравна икономика с бедни и богати региони. Германия имаше подобен проблем, когато въведе минимална заплата от 8,50 евро на час през 2015 г.: 15% от работниците в страната получиха увеличение на заплатите в резултат на политиката, но делът в най-бедните райони достигна една трета. Въпреки това нямаше значително въздействие върху заетостта или безработицата, макар някои работници да се пренасочиха от по-малки работодатели към по-големи.