Минималната заплата сама по себе си няма да спаси работниците в САЩ

Вторият урок от международния опит е предупреждението, че някои предимства на по-високата минимална заплата могат да изчезнат при недостатъчно регулиран пазар на труда.

В Обединеното кралство консервативното правителство вдига агресивно минималната заплата за хората над 25-годишна възраст от 2016 г. Но налагането на мярката е недостатъчно обезпечено финансово, а санкциите са ниски. В резултат на това приблизително една четвърт от работниците на възраст над 25 години получаваха по-малко от минималното заплащане през 2019 г., спрямо една пета през 2016 г.

Някои английски работодатели открито пренебрегнаха законодателството, като например в град Лестър, където ставката за опратори на шивашки машини в някои части на индустрията е около 4 британски лири на час. Германия също позволи на някои кътчета в икономиката си да работят без контрол, както разкри скандалът относно условията на труд при пакетирането на месо.

Има също така доказателства, че някои работодатели от Обединеното кралство, изправени пред по-високи почасови разходи за заплати, са ограничили други разходи за труд като извънредното заплащане и премиите за уикенда. Изследванията сочат, че нарастващата минимална работна заплата е допринесла за увеличено използване на договори без упоменато работно време, при които отработените часовете могат лесно да бъдат променяни, така че работодателите да не плащат за незаетост.

Това беше добра новина за агенции за временно назначаване, като Staffline, които осигуряват при нужда почасови работници за фабрики и складове. Повишаващата се минимална заплата „увеличава общата разходна база във фабриките“, обясни изпълнителният директор на Staffline на инвеститорите по време на разговор през 2018 г. „И един от начините за компенсиране и справяне с това е увеличаване дела на временно заетите, защото така може да се възлага работа на работниците час по час, вместо да се държат постоянни служители." Върху този тип заетост обаче е трудно да се изгради стабилен живот.

Това не е аргумент срещу вдигането на минималната работна заплата. Но сами по себе си, 15 долара на час няма да изправят трудовите недостатъци за американската работническа класа.

Байдън трябва да настоява за минимум и при работните условия, ограничавайки онези практики, които намаляват разходите за труд и увеличават несигурността на работниците. Прилагането на законодателството (което бе подкопано от Доналд Тръмп) също ще бъде ключово. Без това, както каза Чърчил през 1909 г., „добрият работодател бива подбиван от лошия, а лошият от своя страна - от още по-лош“.