Япония отбелязва 10 години от ядрената авария във Фукушима

Япония отбелязва 10 години от тежкото земетресение, предизвикало цунами и най-голямата ядрена катастрофа след аварията в Чернобил, предава Ройтерс.

Земетресението с магнитут от 9 по скалата на Рихтер предизвика цунами, което удари североизточното крайбрежие на Япония. Близо 20 хил. души изгубиха живота си или изчезнаха безследно, а ядрената централа Fukushima Dai-ichi на оператора TEPCO аварира.

Повече от 160 хил. души се изселиха от района заради радиацията.

Аварията доведе до опасения, че може да се наложи евакуация на Токио.

Правителството на Япония похарчи около 300 млрд. долара за възстановяване на разрушения от цунами регион Тохоку, но районите около централата във Фукушима все още не са възстановени от бедствието. Заради притеснения от радиация много хора продължават да напускат региона и да се преместват другаде в страната.

След инцидента Япония започна диалог за ролята на ядрената енергетика в нейния енергиен микс, тъй като бедната на ресурси държава има за цел да постигне нетен неутрален въглероден неутралитет до 2050 г. за борба с глобалното затопляне. Проучване на общественото мнение показва, че 85% от обществеността се притеснява от ядрени аварии.

Енергийната политика на Япония затъна в неизвестни, след като на власт дойде либерално-демократическата партия на Шиндзо Абе година след аварията. Партията на Абе измести Демократическата партия от властта, чийто имидж беше опетнен заради инцидента.

„Някак си оставиха нещата да вървят“, казва Тобиас Харис, старши вицепрезидент в консултантската компания „Тенео“ и автор на книга за Абе.

Абе подаде оставка миналата година заради здравословни проблеми, а неговият наследник Йошихиде Суга обяви цел за нетен неутрален въглероден неутралитет до 2050 г.

Привържениците на тази цел казват, че ядрената енергетика е жизненоважна за декарбонизацията. Критиците казват, че цената, безопасността и предизвикателството за съхранение на ядрените отпадъци са причини, поради които целта е неизпълнима.

Масовите демонстрации срещу ядрената енергия, които се провеждаха след аварията във Фукушима преди 10 години, сега ги няма, но недоверието остава.

Проучване, осъществено от в. Asahi през февруари, установява, че в цялата страна 53% от населението са против рестартирането на реактори, докато 32% от хората са за. Във Фукушима само 16% подкрепят рестартирането на реакторите.

„Изминаха десет години, а някои хора забравиха. Пламът изчезна“, казва Ю Учияма, професор по политология в Токийския университет. „Рестартирането не се случва, така че хората мислят, че ако просто изчакат, ядрената енергия ще изчезне“, допълва той.

Само девет от 33-те останали търговски реактора в Япония са одобрени за рестартиране съгласно стандартите за безопасност след аварията във Фукушима. Само 4 реактора в Япония в момента работят в сравнение с 54 преди аварията.

Ядрената енергия доставя само 6% от енергийните нужди на Япония през първата половина на 2020 г. в сравнение с 23,1%, която идва от възобновяеми източници. Енергията от изкопаеми горива е 70%. За сравнение, възобновяемата енергия в Германия е над 46%.

Като бедна на ресурси държава Япония не може да се откаже напълно от ядрената енергетика. В действителност обаче бъдещето ѝ в страната е мрачно и все повече се залага на енергия от възобновяеми източници.

Събитията в ядрената електроцентрала Onagawa, разположена на 64 километра от Фукушима, показват, че TEPCO е допуснал сериозни пропуски в безопасността. Onogawa, която е собственост и се управлява от Tohoku Electric Power Company, е по-близо до епицентъра на земетресението и е ударена от още по-голямо цунами. Трите ѝ работещи реактора са от същия тип като в централата във Фукушима и също са били под слаб регулаторен надзор.

Onagawa обаче не допуска инциденти заради строгия протокол за безопасност. Компанията се е поучила от земетресенията и цунамитата на други места – например в Чили през 2010 г., и непрекъснато подобрява своите протоколи, докато TEPCO пренебрегва и игнорира тези предупреждения.

Днес по света работят около 440 ядрени реактора, като около 50 са в процес на изграждане в Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш, Беларус, Турция и Обединените арабски емирства.