Уорън Бъфет не купува акции в момента - вижте причините за това

Почти всеки пазарен участник следи какво прави милиардерът Уорън Бъфет, ръководител на Berkshire Hathaway, пише Стивън Симпсън във финансовия сайт Investopedia.

Често обаче г-н Бъфет е доста потаен по отношение на инвестиционните си планове. Следователно инвеститорите, журналистите и коментаторите не могат да чакат до оповестяването на информацията, подадена от него в комисията за ценни книжа и борси.

През последното тримесечие на 2010 става ясно, че той е продал осем позиции и не е купил нито една.

Защо Бъфет би стоял встрани от пазара точно сега?

Той има същия проблем, както и много големи фонд мениджъри – колкото повече са активите под управление, толкова по-трудно е да се намерят значими нови възможности за инвестиране.

Нещо повече, оракулът от Омаха е прочут с това, че е против държането на десетки позиции.

Съществуват доста компании, които са достатъчно големи, за да може Бъфет да инвестира в тях, но не са чак толкова привлекателни и не биха донесли осезаемо повишение в стойността на Berkshire Hathaway.

Може да се разсъждава и в посока на това, дали в последно време Бъфет не е променил възгледите си по отношение на пълния контрол върху инвестициите.

Moody's донесе сериозни главоболия за Бъфет, чиято компания е акционер в рейтинговата агенция, заради проблемa с рейтингите по ипотечните облигации, които агенцията е присъждала.

Wells Fargo, в която Berkshire Hathaway също има дял, направи грешки по време на образуването на жилищния балон, които костваха милиарди на акционерите й.

Още по-красноречив е примерът с Kraft, която продължи да преследва Cadbury въпреки откритото противопоставяне на Бъфет, който впоследствие продаде част от дела си в нея.

Бъфет отдавана е убеден, че насочването на фирмения капитал е от огромно значение и пълният контрол над компаниите му (за разлика от портфейлната инвестиция) му позволява да взема тези решения.

Природата на корпоратинвите директорски бордове може би също играе роля за предпочитанието на Бъфет да купува директно компании, вместо само да инвестира в тях.

Милиардерът е отколешен критик на слабото управление в много бордове и иронизира тахното раболепно поведение спрямо висшия мениджмънт на компаниите.

Бъфет има основания, макар бордът на Berkshire Hathaway да не покрива собствените му стандарти за независимост.

Представянето на Johnson & Johnson например бе под всякаква критика, но бордът въпреки това даде бонус на главния изпълнителен директор.

Освен това не би било изненадващо ако Бъфет има спорове по отношение на капиталовите въпроси с бордовете на много публични компании.

Обратните изкупувания на акции са все още на мода в корпоративна Америка, не на последно място поради гъвкавостта, която дават на мениджмънта. Бъфет обаче е твърд поддръжник на дивидентната политика. Чрез закупуване на контролен пакет в дадена компания, той сам би решавал как е най-добре да насочи капитала, изтеглен от бизнеса.

След повече от две години на икономическо възстановяване не е трудно да се заключи, че пазарът в САЩ е прекалено скъп.

Като инвеститор, търсещ компании със стойност, е трудно да си представим, че Бъфет просто не намира атрактивни възможности. Всъщност в последното си обръщение към акционерите на Berkshire Hathaway, той посочва потенциални сделки, които са му убягнали.

Това може да се отнася за компании, за които е имало конкурентни оферти или такива, които са отхвърлили предложенията му, но може и просто да означава, че цените на компаниите са надвишавали неговата оценка за справедливата им стойност.

Ако Уорън Бъфет не купува, разумно е инвеститорите да се запитат защо. Пренебрегването на Бъфет е за тяхна сметка.

По време на технологичния балон той бе отписван като старомоден, както и по-късно по време на жилищния балон, но Бъфет все още е сред най-богатите хора, докато много от забогателите по време на тези балони загубиха състоянията си.

Поради няколко причини сегашното пазарно поведение на Бъфет може би е в полза на инвеститорите.

Изглежда има много добри компании, търгувани на разумни нива, които просто са твърде малки, за да заинтригуват големия инвеститор.

От друга страна инвеститорите не трябва да подценяват неговото желание да притежава изцяло качествена компания, вместо малки дялове в различни бизнеси, които не може да контролира.

Така че не трябва да се приема, че Уорън Бъфет е категорично негативно настроен спрямо акциите по принцип.