Обама поиска от Конгреса да подкрепи ограничена военна операция срещу ИД

Президентът на САЩ Барак Обама поиска от Конгреса да подкрепи ограничена военна операция срещу радикалната организация „Ислямска държава“, съобщава Financial Times.

В момент, в който Белият дом обмисля дали да прати оръжия в Украйна, администрацията на Обама се надява на силна подкрепа и от двете партии в Конгреса за евентуална военна кампания на териториите на Ирак и Сирия. Ако тя бъде одобрена, продължителността ѝ може да се проточи няколко години и бързо да стане непопулярна, коментира изданието.

В изявление в Белия дом Барак Обама каза, че резолюцията е предназначена да даде „гъвкавостта, от която се нуждаем при непредвидени обстоятелства". Президентът на САЩ поясни, че ще обмисли възможността да използва американските военни сили в Ирак или Сирия ако например получи информация за среща на лидерите на радикалната групировка.

Обама подчерта, че САЩ нямат намерение да се въвличат в друга продължителна война в Близкия Изток. По дучите му резолюцията, която е внесъл в Конгреса, не представлява „разрешение за война като в Ирак или в Афганистан“.

Рискът за Обама е, че предложението му може да се обърне срещу него, тъй като не отговаря нито на изискванията на републиканците, които искат по-агресивна стратегия срещу „Ислямска държава“, нито на демократите, които са дълбоко предпазливи по отношение на нов ангажимент за война срещу ислямския тероризъм.

И досега въздушните операции срещу „Ислямска държава“ са обхващали територии в Ирак и Сирия. В резолюцията обаче не се поставят географски граници на боевете нито срещу тази организация, нито срещу „други групировки“ - фраза, която и преди е била използвана, за да оправдае атаки срещу други групи.

В документът е заложено също задължение за следващия президент на САЩ – след три години да отчете операцията пред Конгреса и да вземе решение или да я промени, или да проведе „трайна настъпателна сухопътна операция“.

Най-спорният въпрос се очаква да бъде потенциалното използване на американските сухопътни войски в конфликта. Вече има известно напрежение по този въпрос между президента, който многократно обеща да избегне изпращането на сухопътни войски, и Пентагона, който иска американски военнослужещи да участват във всяка сухопътна офанзива срещу превзети от ислямистите градове в Северен Ирак.

Високопоставени републиканци, някои от които открито призоваваха американските войски да играят по-пряка роля в кампанията срещу радикалната групировка, веднага обвиниха Обама, че връзва ръцете на военните сили. „Ако ще се защитаваме от този враг, имаме нужда от цялостна военна стратегия и стабилна оторизация, а не решение, което ограничава нашите възможности“, коментира говорителят на Камарата на представителите Джон Бейнър. Според него искането на президента не предоставя на военните командири „гъвкавостта и органите, от които се нуждаят, за да успеят да защитят хората си“.

Същевременно демократите настояват за повече специфични ограничения върху дейността на американските военни. Същевременно фразата за „трайната наземна операция“ според тях е твърде неясна и зле дефинирана и може да бъде използвана като оправдание за по-широко участие на американските сухопътни сили в офанзивата срещу радикалистите.

Някои демократи се опасяват, че резолюцията може да разреши и стартирането на нови военни операции срещу джихадистките групировки в други страни, като Либия и Нигерия например, без да се налагат консултации в Конгреса.