Могат ли китайските потребители да извадят света от кризата?

Китайският потребител беше един от най-важните двигатели на световната икономика през последното десетилетие, подхранвайки надеждите за продължителен растеж и печалби. Така че си струва да разгледаме какво се случва с балансите на домакинствата, след като Covid-19 нанесе удар на население, което сега усеща недостатъците на задлъжнялостта от годините на бума, пише Анджани Триведи за Bloomberg. 

През последната голяма финансова криза широко харчещите американци бяха силно засегнати, но китайците намериха нови начини да отворят портфейлите си и запрепускаха заедно с останалата част от световната икономика. Китай отговаряше за 31% от растежа на потреблението на домакинствата между 2010 г. и 2017 г., показват данните на Световната банка, като сега този дял се свива до около 10%. Това включва около 30% от разходите за автомобили, луксозна дребна търговия и мобилни телефони, както и стотици милиарди долари за пътувания и туризъм.

Ще могат ли китайските потребители чрез харченето си да избавят световната икономика от кризата този път? Изглежда, че първо ще трябва да се справят със своите собствени проблеми.

През тримесечието до март разполагаемият доход на домакинствата се сви рязко за първи път от поне 2013 г., което натоварва балансите, в които новите форми на кредит и финансови активи заемат по-голямо място. Потребителският кредит - от кредитни карти до онлайн платформи (директно свързващи кредитори със заематели - бел. прев.) и други заеми - се разрасна през последните години. Проучване на централната банка показа, че около 60% от активите на домакинствата са вложени в недвижими имоти. Около 97% от пасивите са свързани с банкови заеми, като ипотеките са почти 70% от общата сума.

Тъй като заемите и доходите се разминават, стресът върху хората и семействата се увеличава. Китайските домакинства дължат 8 трилиона долара, или 65% от брутния вътрешен продукт, според анализаторите на CLSA. Ливъриджът е повече от 130% от доходите за миналата година. На база БВП на глава от населението, това нарежда Китай сред челните водещи страни. Коефициентът на обслужване на дълга се покачва много по-бързо в сравнение със САЩ, Австралия и Япония.

Моделите на харчене се изменят поради карантината, по-малкото пари и промените в психологията на потребителите, породени от коронавируса. Онлайн пазаруването се увеличи, разбира се. Брутната търговска стойност на стоките от първа необходимост и продуктите за домашна хигиена се покачи. Проучване на UBS през април показа, че макар хората да се връщаха на работа, 54% от анкетираните казваха, че доходите им са намалели, а 60% са понижили офлайн разходите си. По-малко от половината очакваха скоро увеличение на заплатата, а малко над една четвърт планираха да намалят дълговете си. Покупките на имоти бяха замразени.

Тази икономия вероятно е добро нещо. Ранните знаци вече сочат проблеми. Просрочията по кредитни карти се увеличават. Ценните книжа, обезпечени с потребителски заеми, са още по-слаби, като просрочените плащания рязко нараснаха от 6% през януари до над 9% през март. Това показва влошаващото се качество на балансите на домакинствата. Очаква се необслужваните потребителски кредити да се удвоят тази година.

Кредитополучателите от средната клас бяха най-харчещите в Китай, но голяма част от увеличението в ръста щеше да дойде от амбициозни купувачи, които се опитват да придобият по-висок социално-икономически статус. Сега едва ли ще го постигнат напълно. Ако те са затруднени, кой ще харчи? Анализаторите на Goldman посочват, че в Китай, освен че пределната склонност към потребление на градските домакинства с по-ниски доходи е по-голяма, отколкото на тези с по-високи доходи, тя също така варира в широки граници, като работниците мигранти харчат по-малко от тези в градовете, дори при сравними нива на доходи.

След като Китай модернизира своята икономика през последните десетилетия, може да се каже, че новото поколение потребители никога не се е сблъсквало с урок по управление на кризи. Шокът за тях в известен смисъл може да бъде по-голям от този, който американските домакинства претърпяха около 2008 г. Досега просрочията в САЩ са стабилни. Според клона на Фед в Ню Йорк нежилищният дълг през първото тримесечие е запазил нивото си, а този при кредитните карти е спаднал. Макар да няма съмнение, че потребителските разходи ще паднат заради несигурността на доходите и безработицата, съществува социална мрежа за сигурност. Китай остава неразвит и проблемът с безработицата продължава да къкри.

Ще има значение как китайците се справят с този натиск. Със сигурност е успокояващо, че голяма част от богатството е скътано в твърди активи като недвижимите имоти. Но промяната в цените на имотите всъщност не влияе върху потреблението на дълготрайни стоки. Какво ще се случи, ако паричните потоци се свият? Харченето на дребно, от което икономиката се нуждае, за да се съживи, няма да се реализира за безброй бизнеси, доходите ще продължат да намаляват и порочният кръг продължава. Стимулите на Пекин за хората трябва да бъдат по-големи.

Както и да изглежда новата нормалност, китайският потребител вече може да не бъде толкова надеждна част от нея. Тези, които търсят потребителски стимул, може да се огледат другаде.