Поколението Y (родените през 80-те и 90-те години на 20 век) днес е в разцвета на силите си. Най-възрастните от него точно навършват 40-те си години и са пред избора има ли смисъл да бъдат мениджъри, пише в анализ CNBC.
В представите на много хората от това поколение са мързеливи и готови да предадат компанията си за ръководен пост. Те искат да работят за компании с ценности и без дрескод. Но реалността не е съвсем такава.
Замислете се - хората от поколението Y влязоха в колеж, когато разходите за образование започнаха да растат. Завършиха образованието си в условията на финансова рецесия, която ограничи възможностите за работа и изплащането на студентските заеми.
След това компаниите започнаха да съкращават средните ръководни позиции, които бяха заемани именно от младежите, а висшите ръководители управляваха все по-дълго, отлагаха своето пенсиониране и трупаха богатство. В същото време икономическата ситуация не се подобряваше особено.
Сега, когато представителите на поколението Y са вече на възраст да заемат мениджърските постове, те започнаха да размишляват въобще струва ли си това, пише още CNBC.
Родените през 80 и 90-те години на миналия век имат репутацията на хора, които често сменят работата си. Това не е съвсем така - всъщност смяната на работата е характерна за всички младежи, които търсят своето място на трудовия пазар, включително и за техните предци - т.нар. бейби бумъри, или родените между 1946-1964 година, които имат репутацията на трудолюбиви пчелички.
Много от представителите на поколението Y обаче са пренебрегвани при повишения в компаниите. Младежите споделят, че когато дойде време за повишение обикновено те са пренебрегвани, освен ако не се окаже, че друга компания се интересува от тях. Именно затова и те залагат на скачането от компания в компания, за да си осигурят кариерно развитие.
Но веднъж стигнали до позицията на шеф, много от тях се чувстват несигурно. "Да, заплащането е по-високо, но работя много повече", споделя 33-годишната Джейд Йънг. В началото на кариерата си тя често сменя своя работодател и е преминала през компании като Viacom, MGM и New York Magazine.
Позицията на мениджър коства доста на Йънг - 70-часови работни седмици, безкрайни командировки и невъзможност да бъде до децата си.
Коронакризата обаче променя някои положения на трудовия пазар. Много от "бейби бумърите" най-накрая решиха да се оттеглят от позициите си, отваряйки постове за амбициите на младежите. В същото време работодателите позволяват по-гъвкави схеми на работа, което може да окуражи поколението Y да заеме управленските постове, защото за първи път много от тях успяват да намерят истинския баланс между работата и личния живот.
Но за някои представители на това поколение повишението не означава, че ще останат във фирмата. Джери Уон например всяка година сменя своята работа и днес, когато е на 37-години, си дава сметка, че може да върши всичко това за себе си. Така той отваря свой бизнес и заявява, че така има по-малко стрес и напрежение, по-малко работни часове, но и финансова стабилност.


Кои са най-опасните песни за шофиране
54-годишна гъркиня роди дете от ембрион, замразен преди повече от 22 години
Подготвят обновяване на фасадата на Спортна зала
Варна ще бъде домакин на Национален турнир по лека атлетика за хора с увреждания
Освежават всички пешеходни пътеки в "Аспарухово" преди 15 септември
Крис Райт: По-големият проблем е капацитетът за рафиниране
Крис Райт: В последната седмица през Ормуз излиза рекорден обем петрол
В САЩ вече не се шегуват с британската храна, част 2
В САЩ вече не се шегуват с британската храна, част 1
Тръмп: След изборите цените на петрола ще се сринат
Aston Martin представи първия си мотоциклет за шосе
Kia пусна три електрически GT модела в Европа
Range Rover не иска да продава повече, а по-скъпо
Volvo отново освежи XC40 и EX40
Защо Бърт Рейнолдс получавал нов Pontiac Trans Am всяка година
Кой е най-големият страх на американците 25 години след 11 септември?
Руската църква ще плаши Украйна на фронта с мощи на средновековен княз
Венера в Скорпион - какво очаква зодиите?
Партьорката на Джереми Кларксън: Задава се недостиг на бира
НЗОК плащала за скъпи лекарства, а системата отчитала евтини