Трудовият път на поколението Y

Поколението Y (родените през 80-те и 90-те години на 20 век) днес е в разцвета на силите си. Най-възрастните от него точно навършват 40-те си години и са пред избора има ли смисъл да бъдат мениджъри, пише в анализ CNBC.

В представите на много хората от това поколение са мързеливи и готови да предадат компанията си за ръководен пост. Те искат да работят за компании с ценности и без дрескод. Но реалността не е съвсем такава.

Замислете се - хората от поколението Y влязоха в колеж, когато разходите за образование започнаха да растат. Завършиха образованието си в условията на финансова рецесия, която ограничи възможностите за работа и изплащането на студентските заеми.

След това компаниите започнаха да съкращават средните ръководни позиции, които бяха заемани именно от младежите, а висшите ръководители управляваха все по-дълго, отлагаха своето пенсиониране и трупаха богатство. В същото време икономическата ситуация не се подобряваше особено.

Сега, когато представителите на поколението Y са вече на възраст да заемат мениджърските постове, те започнаха да размишляват въобще струва ли си това, пише още CNBC.

Родените през 80 и 90-те години на миналия век имат репутацията на хора, които често сменят работата си. Това не е съвсем така - всъщност смяната на работата е характерна за всички младежи, които търсят своето място на трудовия пазар, включително и за техните предци - т.нар. бейби бумъри, или родените между 1946-1964 година, които имат репутацията на трудолюбиви пчелички.

Много от представителите на поколението Y обаче са пренебрегвани при повишения в компаниите. Младежите споделят, че когато дойде време за повишение обикновено те са пренебрегвани, освен ако не се окаже, че друга компания се интересува от тях. Именно затова и те залагат на скачането от компания в компания, за да си осигурят кариерно развитие.

Но веднъж стигнали до позицията на шеф, много от тях се чувстват несигурно. "Да, заплащането е по-високо, но работя много повече", споделя 33-годишната Джейд Йънг. В началото на кариерата си тя често сменя своя работодател и е преминала през компании като Viacom, MGM и New York Magazine.

Позицията на мениджър коства доста на Йънг - 70-часови работни седмици, безкрайни командировки и невъзможност да бъде до децата си.

Коронакризата обаче променя някои положения на трудовия пазар. Много от "бейби бумърите" най-накрая решиха да се оттеглят от позициите си, отваряйки постове за амбициите на младежите. В същото време работодателите позволяват по-гъвкави схеми на работа, което може да окуражи поколението Y да заеме управленските постове, защото за първи път много от тях успяват да намерят истинския баланс между работата и личния живот.

Но за някои представители на това поколение повишението не означава, че ще останат във фирмата. Джери Уон например всяка година сменя своята работа и днес, когато е на 37-години, си дава сметка, че може да върши всичко това за себе си. Така той отваря свой бизнес и заявява, че така има по-малко стрес и напрежение, по-малко работни часове, но и финансова стабилност.