FT: Пригответе се за финансов шок от Близкия Изток

Световните финансови пазари не обърнаха достатъчно внимание на революциите в Египет и Тунис. И на двете се гледаше като на революции без системно икономическо и финансово значение, пише в коментар за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, който е изпълнителен директор на най-големия облигационен фонд в света – Pimco.

Това обаче започва да се променя, докато вдъхновените от младежта въстания се разпространяват в други страни в Северна Африка и Близкия Изток. Според Ериан свързаните с тях политически и обществени въпроси правилно са доминиращи в заглавията на медиите, особено след последния уикенд, който той определя като повратна точка по отношение на последиците за световната икономика.

Икономистът, който е син на египетски дипломат, смята, че се задава период на стагфлация в световната икономика и прогнозира, че западните страни могат да направят твърде малко, за да компенсират това в краткосрочен план.

Според Ериан е напълно разбираемо, че Египет и Тунис не са значими фактори за финансовите пазари. Двете страни не са сред големите световни икономически сили, не дължат много пари на западните банки или правителства и не са сред най-големите износители на суровини в света.

Но Египет и Тунис са катализатори за феномен на мащабна промяна в региона, която набира системно значение. За това говори последния уикенд, когато протести избухнаха в нарастващ брой страни в региона, от Алжир и Мароко на Запад до Бахрейн и Йемен на Изток. Две неща са особено важни, когато става въпрос за търсенето в световен мащаб и за динамиката на цените, посочва Ериан.

Логично е, когато износител на петрол като Либия, е в хватката на гражданско въстание, пазарите да тласкат нагоре цените на петрола, за да отразят много по-голямата несигурност за доставките на тази ключова суровина.

От друга страна усложняването на религиозните въпроси, както става в Бахрейн, геополитическите рискове за целия регион се увеличават, особено докато други страни се стремят да повлияят на събитията в Кралство.

През този уикенд обаче е настъпил и лош обрат в динамиката, който ще направи периода на трансформация още по-непредсказуем и опасен, коментира икономистът.

Сравнително мирните движения в Египет и Тунис отстъпиха място на насилието другаде, тъй като правителствата в други страни приложиха сила за ограничаването на уличните протести. Произшествията започнаха да се увеличават все по-тревожно. И все пак по този начин силата и решителността на гражданското движение стана още по-очевидна за всички.

В краткосрочен план случващото се в региона ще засили рисковете от стагфлация в световната икономика поради три основни фактора, смята Ериан.

На първо място това са по-високите цени на петрола, които ще увеличат производствените разходи и ще действат като данък върху потребителите.

На второ място по-голямата предпазливост ще кара правителствата да се презапасяват със суровини, което ще вдига цените им и ще засили дисбаланса между търсенето и предлагането и големите финансови инжекции. На трето място регионът ще се свие като пазар за износа на други страни.

Тази икономическа реалност е обезкуражаваща за западните страни, които не разполагат с много възможности за реакция на това, което се случва, докато ситуацията става все по-непредсказуема. Ериан посочва, че в най-добрия случай те могат да намалят леко тенденциите към насилие в страните, които са в ранния етап на протестите.

Повече може да се постигне в след-революционен Египет и Тунис, където Европа и САЩ са готови и биха могли да подкрепят мирния преход към демокрацията. И все пак стагфлацията трудно ще се избегне, защото западните икономики не разполагат с възможности за по-нататъшно стимулиране на търсенето. Някои вече предприеха мерки за фискална консолидация, а за други това е само въпрос на време. Освен това, последните данни за инфлационния натиск вече оказват влияние върху тона на някои централни банки.

През следващите няколко дни пазарите ще реагират на промените в перспективите пред региона и пред световната икономика. Високите цени на суровините ще се придружават от по-голямо избягване на риска на фондовите и кредитните пазари. С течение на времето обаче въздействието от по-дългосрочна стабилност в тази част от света ще започне да се усеща, защото в дългосрочен план демокрацията и личните свободи са най-добрите двигатели на просперитета, завършва Ериан.