МВФ е склонен да се съгласи с налагането на капиталови контроли

Международният валутен фонд (МВФ) е в процес на идеологическа промяна в политиката си, пише Financial Times.

В доклад, предназначен за вътрешна употреба, фондът официално се съгласява с упражняването на пряк контрол над транс гранични капиталови потоци – прецедент в историята на организацията.

Въпреки че МВФ предупреждава, че подобен вид мерки трябва да бъдат „прецизирани, прозрачни и като цяло временни“, новата политиката рязко се разграничава от догмата за либерализиране на капиталовите потоци, която организацията ентусиазирано пропагандираше през 90-те години.

Редица икономики, включително Бразилия - която яростно критикуваше ултра разхлабената монетарна политика на Вашингтон, довела до наводняване на бразилските пазари със спекулативен капитал – Тайланд и Южна Корея вече са експериментирали с данъци, регулации и други ограничения на капиталовите потоци.

Бразилските представители в МВФ коментират, че Фондът е твърде предпазлив и все още не приема капиталовите контроли като стандартна практика, а по-скоро като инструмент за спешни случаи.

Въпреки че свободното движение на капитали като цяло е благоприятно за пазарите, то би могло да дестабилизира определени икономики, чийто финансови системи са недостатъчно добре развити.

„Стъпките към либерализация трябва да са добре планирани, своевременни и последователни, за да се гарантира, че ползите от подобна политика са по-осезателни от вредите“, се посочва в документа. „Не се придържаме към виждането, че постигането на пълна либерализация във всички страни едновременно е уместен подход“.  

МВФ продължава да отстоява мнението, че преките капиталови контроли не са заместител на макроикономическите мерки за справяне с нежелания прилив на капитал. Подобни мерки могат да включват затягане на фискалната политика, понижаване на лихвените проценти и освобождаване на валутния курс.

Пауло Ногиера Батиста, който представлява Бразилия и 10 други страни в борда на директорите на МВФ, коментира, че все пак докладът „има пролиберализационен уклон“ и че пренебрегва вината на богатите страни за проблемите, които подобни спекулативни капиталови потоци причиняват.

Бразилия, чийто финансов министър Гидо Мантега нееднократно е предупреждавал за „опасността от валутни войни“, остро критикува разхлабената монетарна политика на Федералния резерв (Фед) във Вашингтон с аргумента, че тя насърчава инвеститорите да теглят евтини заеми в долари, с които дестабилизират развиващите се пазари.

Коментирайки доклада, Батиста посочва, че „въпреки наблюдавания прогрес в политиката си МВФ е все още далеч от конкретни резултати.“

Опитът на Исландия, Испания, Ирландия и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) илюстрира опасностите от волатилността на капиталовите потоци.

„Вредите, които големите, силно волатилни капиталови потоци, могат да причинят, все още не са оценени напълно“, изтъква Батиста.

През 90-те години под натиска на щатското министерство на финансите МВФ предложи реформа за либерализиране на капиталовите потоци. Инициативата обаче беше изоставена, след като азиатската финансова криза провокира протеста на развиващите се страни.

През 1998 г. Малайзия наложи контроли върху изтичането на капитали от страната – решение, на което Фондът първоначално се противопостави, но впоследствие определи като правилно.

В доклада на МВФ се посочва, че е за предпочитане да се контролират потоците насочени към дадена страна, отколкото тези които изтичат навън, както и че местните и чуждестранните инвеститори трябва да се третират равноправно. За тази цел организацията препоръчва  създаването на единен банков надзор.

Анализаторите на МВФ изтъкват, че въпреки опасностите от свободните капиталови потоци, които опитът в еврозоната разкрива в светлината на една не достатъчно добре регулирана финансова система, решението се крие в създаването на банков и фискален съюз.