Уго Чавес, култът и бъдещето на Венецуела

Джоана Лопес има всички основания на света да обвинява покойния Уго Чавес за това, че е направил живота ѝ по-труден. 41-годишната жена е жител на квартала Коросито в Каракас и прекарва часове в пазаруване всеки ден, за да може да изхрани четиричленното си семейство, борейки се с нарастващия недостиг на храна.

Електричеството в квартала често спира, поради което тя и нейните съседи са принудени да готвят на газ, макар че и той не достига, пише BusinessWeek. 

Най-близката държавна клиника все още не получава всичко необходимо, за да работи нормално. Когато едно от двете деца на Лопес се разболява, се налага тя да носи собствения си термометър, тъй като в клиниката няма такъв. Лекарства трудно се намират и дори на училище децата са лишени от елементарни консумативи.

На фона на всичко това няма и достатъчно работни места. Съпругът на Лопес се бори да си намери работа. Най-лошото от всичко е, че семейството не може да напуска дома си след 20 ч. Причината е, че Коросито се е превърнал в бойно поле на война между местни банди. Стрелба пробива тишината през повечето нощи, а полицията отказва да влезе в квартала, след като настъпи вечерта.

Независимо от това Лопес е една благочестива чавистка. Входната врата на дома на семейството е украсена с голям плакат от кампанията на Чавес и  в къщата той е почитан като светец.

„Благодарение на Чавес имаме по-добър живот“, казва Лопес. „Надяваме се, че ще имаме бъдеще. Командирът е първият президент, който мисли за нас бедните. А проблемите, които имаме са причинени от олигарсите и фашистите“.

Въпреки че Чавес почина преди година след продължителна битка с рака, неговият дух е жив благодарение на добре смазаната машина на култ към личността, в която наследникът му Николас Мадуро се е вкопчил в опит да придаде легитимност на собствените си правила и да обоснове решенията си.

Чавес често е наричан „Баща на страната“, а Мадуро често нарича себе си „син на Чавес“. 51-годишният президент се старае да пази жив спомена за покойния си предшественик. Митингите той често започва със запис на Чавес, който пее националния химн на Венецуела. Мадуро непрестанно прави препратки към Чавес във всичките си изказвания, а веднъж стига дотам, че заявява, че покойният президент му се явил в образа на птица и му „изчуруликал“ съвет.

Като цяло Чавес оставя смесени впечатления. Крайната бедност във Венецуела е намаляла през 14-те години на управлението му. Въпреки това политиките на президента са посели и семената на сегашната икономическа криза в страната. Инфлацията се покачва и има недостиг на основни хранителни продукти и лекарства.