България е сред държавите с най-ниска цена на труда в производството

България е сред държавите с най-ниска цена на труда в производствения сектор, сочат данните на консултантската компания CBRE.

Минималната заплата в производствения сектор, по която са сравнявани държавите, у нас е малко над 200 долара месечно. По-ниско ниво е отчетено единствено в съседна Македония и в Мексико (по около 150 долара).

Малко по-висока е минималната заплата в производствения сектор в Румъния, която почти се е изравнила с Китай, където през последните години заплащането непрекъснато нараства. Това значително намали атрактивността на Поднебесната империя по отношение на изнасянето там на по-силно зависими от разходите за труд производствени сектори.

Втората позиция е за САЩ, където минималната заплата в произвоствения сектор достига малко над 1 200 долара. Трета е Германия с почти 1 200 долара, а четвърта – Франция, с малко над 800 долара.

Реалността показва обаче, че дори индустриите, в които делът на разходите за труд от общия обем на разходите е изключително висок, не бива да се ръководят само от цената на труда. „Евтините“ производствени дестинации могат да се окажат изключително скъпи заради промените в заплащането, защитата на интелектуалната собственост, нивото на технологичен напредък, различни "подсладители", цени на имотите, включително земята, както и разлики в официалните данни за минималните заплати и реалните суми, които всъщност се изплащат. Затова и компаниите обмислят добре съотношенията между разходите, необходими за стъпването в дадена държава (или регион), и оперативните разходи след стартиране на производството.

Комбинацията от различните фактори, включително и влиянието на по-ниските разходи за труд, очертават Централна и Източна Европа като най-предпочитана от инвеститорите за разкриване на нови производства. За периода 2012-2014 г. в региона са били създадени най-много работни места в производствения сектор в сравнение със Западна Европа. Същевременно обаче властите в държавите от региона са най-склонни да дават „подсладители“ на инвеститорите, като в някои страни и региони размерът им може да достигне до 50 на сто от размера на вложението.

На фона на икономическото възстановяване в Европа много корпорации започнаха да изпълняват стратегии за консолидация и да намаляват производствените дестинации, където присъстват, като продължават да се разширяват на растящите пазари.

Същевременно експертите прогнозират, че до 2017 г. делът на производството в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Европа ще се свие от 23% към 2012 г. до 20% към 2017 г., въпреки стратегиите за реиндустриализация. Изключение от общата тенденция се очертава да е Великобритания, както и Русия.

Същевременно в Азия тенденцията се очертава да е противоположна, но най-голям принос ще има Китай, където се очаква най-сериозен ръст на дела на производството в икономиката.