Богатите джихадисти от "Ислямска държава" трудно ги ловят санкции

Безумни трудности среща Западът в стремежа да възпре движещата сила на войната - финансите на групировката "Ислямска държава" (ИД), натрупала милиони с "мафиотски" методи, които прилага в контролираните от нея територии в Ирак и Сирия, пише Дан Де Люс от Франс прес.

За разлика от Ал Кайда, която черпи ресурси от дарения, джихадистите от ИД държат под контрол огромен регион и налагат там собствени закони, действайки чрез рекет, отвличания, контрабанда на петрол - и което е любопитно, спекулират с антики, отбелязват анализатори, потърсени от АФП.

Съответно санкциите на Запада не могат да засегнат тези изцяло нелегални източници на средства, изтъква Ивън Джендрък, консултант в аналитичния център "Джейнс". И обратно, санкционният режим, приет от 160 държави, е успял отчасти да заприщи финансовите потоци, течащи към Ал Кайда през благотворителни организации и банки.

"Чрез санкции може да се намали трансферът на средства за ИД от други страни освен Ирак и Сирия, но е далеч по-трудно да бъде спрян притокът на финанси от контрабандата и престъпната й дейност", посочва Джендрък пред АФП.

Джихадистите от ИД безспорно са най-богатите екстремисти в света. Парите им идват от "рекетиране на местните търговци и таксите, вземани от шофьорите по пътищата в земите под техен контрол", уточнява служител от американското разузнаване, пожелал анонимност. Групировката "се издържа с методи, напомнящи похватите на мафиотските организации", обобщава той.

Милиони от петрол

Основен източник на доход за нея обаче си остават 11-те заграбени петролни полета в Източна Сирия и Северен Ирак. Джихадистите продават суровия петрол на безценица в съседните страни срещу пари в брой и рафинирани продукти. Според Луаи ал Хатиб, изследовател от филиала на института "Брукингс" в Доха, продажбите на петрол им носят може би по 2 милиона долара дневно. Според други изчисления, публикувани скоро, групировката печели всеки ден от продажбата на петрол над 3 милиона долара.

Те рафинират "черното злато" в случайни рафинерии, после го извозват с камиони, кораби или дори магарета в Турция, Иран и Йордания. Там го продават по 25 до 60 долара за барел - много под 100 долара, обичайната цена на световните пазари, обяснява експертът.

Така ИД "е успяла да натрупа състояние на черния пазар, създавайки широка мрежа от посредници в съседните страни и територии", писа наскоро Хатиб.

От 2003 г. насам Вашингтон е въвел санкции срещу над 20 души, свързани с групировката "Ислямска държава" или с предшественичката й - Ал Кайда в Ирак. В последно време към списъка са добавени още две имена, посочва Дейвид Коен, заместник-министър на финансите, натоварен с проблемите на тероризма.

САЩ планират освен това да лишат джихадистите от достъп до международната финансова система. Въпросът е дали страните от Залива биха подкрепили подобна инициатива. Катар и Кувейт например бяха обвинени, че са давали възможност да се прехвърлят финансови средства на екстремисти; двете страни впрочем отричат.

Финансирането от частни дарители обаче е доста малка част от приходите на "Ислямска държава". Тъй че е твърде трудно да бъде наказан определен човек заради "подкрепа за тероризма", отбелязва Хауард Шац, икономист в изследователския институт „Ранд корпорейшън“.

Но джихадистите помнят и периоди на оскъдица. През 2009 г. след съвместна офанзива на американските и иракските сили се надигнаха местните сунитски племена и бунтовниците се простиха с голяма част от контролираните територии, което ограничи и техните приходи.

"В крайна сметка всичко е въпрос на териториален контрол", пояснява Хауард Шац.

(БТА)