Катастрофи в ръцете на Дилма Русеф

С огромен корупционен скандал точно в разгара си, икономика в свободно падане, разбити на пух и прах публични финанси и самообслужваща се политическа класа, която няма намерение да се справи с нито един от проблемите, Бразилия сега попадна и в конституционна криза. Само това ѝ липсваше, коментира Economist.

На 2 декември Едуардо Куня, говорител на долната камара на Конгреса в Бразилия, стартира процедура по импийчмънт срещу президента Димла Русеф. „Това никак не ме радва“, заяви Куня на пресконференция, подчертавайки, че решението му е по изцяло „технически причини“. Последиците му обаче няма да бъдат такива.

Аргументите, които очевидно спечелиха Куня бяха изложени от трима уважавани адвокати, като основното обвинение на триото е, че неуспявайки да зареди с пари в брой държавните банки, изплащащи помощи от нейно име, администрацията е позволила да бъде финансирана от дружества под нейн контрол. Тази практика е забранена от закона за фискална отговорност, но подобни случаи има както през 2014 г., но и по-важното – през тази година.

Русеф няма да бъде първият бразилски президент, който се меси в публични сметки. Подобни практики нито са незаконни, нито рядкост, казват защитниците ѝ – предишни президенти са ги ползвали без никакви скрупули. При нито един от тях обаче счетоводството на администрацията не е било отхвърляно от националния ревизор. През октомври Сметната палата призова Конгреса да не одобри сметките на Русеф за 2014 г. (законодателите трябва тепърва да гласуват по този въпрос).

Въпреки всичките му уверения в обраното няма съмнения, че мотивите на Куня не са технически, а политически – може би дори лични.

Говорителят на долната камара, чиято Партията на бразилското демократическо движение е част от управляващата коалиция, е един от 34-те конгресмени, предмет на разследване по предполагаемо участие в корупционния скандал около държавния петролен и газов гигант Petrobras. Прокурорите твърдят, че в замяна на подплатени договори най-големите строителни компании на Бразилия са платили над милиард долара в подкупи за директорите на Petrobras, които от своя страна са насочили парите към политическите си господари.

Около 140 бизнесмени, включително най-богатите хора на Бразилия, са обвинени в престъпления като даване на подкупи и пране на пари.

Много смятат, че Куня може би ще бъде следващият. Неговото име многократно излиза в рамките на аферата. На 30 ноември това отново се случи, когато изтекла информация от разследването показа, че той е получил 45 млн. реала (12 млн. долара) от инвестиционната банка BTG Pactual в замяна на по-благоприятно законодателство. Милиардерът и основател на BTG Андре Естевес вече бе арестуван около корупционния скандал макар да отрича обвиненията.

Куня също продължава да твърди, че е невинен. Доказателствата срещу него обаче се трупат. Тази седмица се очакваше етичната комисия в долната камара да препоръча отстраняването на говорителя от законодателния орган заради прикриването на швейцарски банкови сметки. След много вълнения представителите на Работническата партия сигнализираха, че ще дадат решителния си вот срещу говорителя в съответствие с общественото мнение, но срещу тихите желания на президентството, което се опасяваше, че Куня ще пусне бомбата с импийчмънта, за да разсее вниманието от собствените си проблеми.

Процесът сега придобива свой собствен живот. Конгресът има срок до 4 декември да състави специална комисия, която да проучи обвиненията. В рамките на месец депутатите трябва да решат дали да предадат случая на Сената, като решението се взима с квалифицирано мнозинство от две трети. Тогава сенаторите ще имат 180 дни да разследват президента, като през този период Русеф ще бъде остранена от поста си. Вицепрезидентът Михел Темер ще поеме задълженията.

Бразилия вече е преминавала през този процес. През 1992 г. срещу Фернандо Колор, първият пряко избран президент след две десетилетия военно управление, попадна в процес на импийчмънт заради обвинения в корупция две години след началото на мандата си (в последствие обвиненията срещу него бяха свалени по технически причини). Основните грехове на харизматичния популист Колор бяха неуспех при преодоляването на хиперинфлацията – и дори по-смъртоносно в Бразилия, неуважение към Конгреса.

В ръцете на Русеф също лежи икономическа катастрофа, която до голяма степен е резултат от неотговорните микроикономически и парични политики и непрестанната микроикономическа намеса през първия ѝ мандат. Цифрите, представени тази седмица, сочат, че БВП се е свил за трето поредно тримесечие между юли и септември. Той е с 4,5% по-нисък от същия период на миналата година. 2016 г. пък ще отбележи втората година на рецесия – най-дългата от 30-те години на миналия век. Инфлацията е около 10% през ноември, а безработицата се покачва.

Русеф явно най-накрая осъзнава, че бюджетно затягане е първата стъпка към възстановяване. Но, подобно на Колор, тя няма умението да води преговори във фрагментираното политическо пространство в Бразилия. Рейтингът ѝ на одобрение, сринал се заради скандала около Petrobras и влошаващата се икономика, е едва около 10%, колкото на Колор преди импийчмънта.

Тук обаче приликите между нея и предшественика ѝ свършват. За разлика от него срещу Русеф няма обвинения в самообогатяване. Освен това тя все още има подкрепата на Работническата партия, която не е загубила цялата си сила.

По-важното може би е, че има малко доказателства, че опозицията иска да поеме хаоса от ръцете на Русеф. Тя по-скоро иска да види как президентът страда и да спечели лесна победа на следващите избори през 2018 г. Партията на бразилското демократическо движение – водена от Темер, който ще стане президент в случай на нейно оттегляне, може да приеме това, но вероятно само ако може да разчита на пренасочване на публични разходи, което от историческа гледна точка е основната цел на партията.

По ирония на съдбата ходът на Куня с импийчмънта може да направи оцеляването на Русеф до 2018 г. по-вероятно в сравнение с преди. Избраният момент работи в нейна полза. За Куня лесно може да се твърди, че обслужва собствените си интереси вместо държавните, слагайки въпросителна на целия брътвеж. Работническата партия вероятно ще строи редиците в подкрепа на президента. А Русеф без съмнение ще бъде по-категорична от всякога, че няма да се оттегли, както някои от опозицията се надяват. Отговаряйки спокойно на Куня, тя изрази своето „възмущение“.

За съжаление суматохата ще отклони вече разсеяното внимание на бразилските политици от решаването на множеството проблеми на страната, започвайки от надуващия се бюджетен дефицит. Присъдата на историята може би ще бъде, че това е най-големият грях на Куня.