Технологиите, или защо инфлацията може да е останала в 20-и век

Но какво се случва, ако тези тенденции не са просто краткосрочни? Трябва да започнем да възприемаме тази възможност по-сериозно. Фед увеличи основните си лихви 4 пъти от края на 2015 г. и сигнализира, че ще свие баланса си. Но лихвените проценти по облигациите не са се повишили, а инфлацията я няма никъде. Колко дълго трябва едно нещо да е анормално, за да решим, че това е новото нормално?

Безработицата намалява от 10% до малко над 4% и е най-ниската в историята. Но много от новосъздадените места получават по-ниско заплащане отколкото подобни позиции преди 2008 г. А растежът в заплащането все още е изключително нисък.

Липсата на инфлация не означава, че всички могат да си позволят основни потребности като здравеопазване. Но това отразява огромни неефективности в начина, по който осигуряваме грижи, и в основните тенденции на разходите.

Вместо това разходите за повечето потребности – от храни до дрехи и подслон, са се стабилизирали или свили през последните две десетилетия заради дефлационните ефекти на технологиите.

Днес можете например да си купите автомобил, който ползва много по-малко гориво и е много по-сигурен, за далеч по-малко пари. Това се дължи отчасти на съставните материали, за чието производство е нужно много по-малко енергия. Човек може да си купи продуктите за една разнообразна диета много по-евтино, отколкото през 50-те, може да намери нови лекарства, които удължават живота с години, и да получи огромни количества данни от интернет, а цената, която плаща за тях, е само времето му.

За някои аспекти от живота ни обаче дори не може да се намери точно сравнение с миналото. Днешните смартфони например са еквивалентът на суперкомпютрите от миналото, които струваха 1000 пъти повече, консумираха много електричество и изискваха скъпи охлаждащи системи. Пералнята, чиито чипове следят тежестта на прането ви? Умният термостат у дома, който напасва температурата? Всичко това намалява разходите, а и търсенето на електричество като цяло, дори във все още ограничените количества, в които се ползват.

А още дори не са отразени възможната ефективност и ползи от икономиката на приложенията, която може да свърже потребителите на стоки и услуги с продавачите, и то при много по-ниски разходи за уговаряне на посредници, резервации и координиране. Икономиката на приложения като Uber със сигурност си има недостатъци, но и със сигурност не повишава цените.

Това са само малка част от примерите за това как икономиката ни се различава от индустриалната икономика на 20-и век. Подобни промени се случват и в развиващия се свят, докато трудовата сила дава път на роботиката, а основните стоки стават все по-достъпни, включително финансово, в цял свят. Предвид тези промени защо моделите от 20-и век за цените, лихвените проценти и паричното предлагане трябва да работят както преди?

Обичаме да вярваме, че има „закони на икономиката“ и стари модели, които да ни водят напред, но, както посочи Йелън, в момента има „значителна несигурност“. Може би се чувстваме по-сигурно, вярвайки, че тези стари модели отново ще се докажат. Но може би централните банкери пък трябва по-сериозно да проучат шансовете тези модели да са се променили.

Централните банки трябва да предприемат и следващата стъпка и да обмислят как може да изглежда политиката, ако старите модели наистина са останали в миналото. Защото иначе рискуваме да създадем политика, обвързана със свят, който вече не съществува, а това няма как да свърши добре, завършва Карабел.