Защо аржентинската икономика е толкова крехка?

Третата икономика в Латинска Америка, познала възходи и падения, редовно влиза във водещите новини заради своите кризи - политически или икономически, често придружавани от поемането на максимални рискове, посочва БТА.

От пета сила в света до обявяване на неплатежоспособност

В началото на 20-и век, благодарение на износа си на селскостопански продукти, Аржентина става петата световна сила. През 50-те години на миналия век страната процъфтява, индустриализира се, а аржентинците получават по-добър достъп до здравеопазване, имат платен отпуск, пенсия и са подкрепяни от мощни синдикати.

Задлъжняването на страната се увеличава значително по време на режима на диктатура (1976-1983 г.), за да могат да се купуват военни съоръжения, както и през 90-те години, за да се финансира паритетът песо-долар. Това е скъпоструваща икономическа политика, подкрепена от Международния валутен фонд (МВФ), която в крайна сметка води до обявяване на неплатежоспособност на Аржентина по време на икономическата криза от 2001 година.

Съживяването благодарение на бума на соята

Правителството на президента Нестор Киршнер, избран през 2003 година, се носи на вълната на високите цени на земеделските суровини - Аржентина е най-големият износител в света на брашно и соево олио. Благодарение на това Киршнер успява да изплати задълженията на страната за рекордно кратко време. Той, а след това и неговата съпруга Кристина Киршнер, която е държавен глава в периода 2007-2015 г., водят протекционистка и лява политика: контрол върху валутните курсове, ограничение на вноса, увеличение на държавните разходи, национализации, сред които и на петролната компания YPF, която по това време е собственост на испанската група Repsol.

Връщане към либералната политика с Макри

Избраният през 2015 година бизнесмен с десноцентристки убеждения Маурисио Макри наследява една разклатена икономика. Той премахва контрола върху валутните курсове, урежда остатък от дълга с американски фондове, наричани „лешояди“ и намалява държавните субсидии при сметките за електричество, газ и вода, което предизвиква силно социално недоволство. Започнал процес, който определя като „нормализиране на икономиката“, Маурисио Макри обещава по-добри дни на аржентинците, но не успява да овладее инфлацията. Повишението на цените с годишно натрупване превишава 20% от десетилетие. А покупателната способност намалява.

Аржентинският президент избра да прави постепенни реформи, защото общественото мнение не беше готово да приеме шокови мерки – по-болезнени, но пък даващи по-бързи резултати.

Крехка икономика

Исторически бюджетният дефицит на Аржентина е висок, а това подхранва инфлацията. Правителството на Киршнер финансираше този дефицит с емитиране на дългови облигации, а правителството на Макри запълва дефицита, който успя да сведе от 6% на 4% с овладяване на дълга и ограничаване на държавните разходи.

В плана си за съживяване на икономиката настоящият президент залага на приток на чуждестранни инвестиции в инфраструктурата и енергетиката, но въпреки това предпазливостта си остава. Чуждестранните компании се колебаят да инвестират в страна, където капиталовложения им могат да се обезценят с 20% за няколко седмици.

Буенос Айрес е финансова площадка, която се слави с бързите и големи печалби, благодарение на щедрите лихви, но и с рисковете си, посочва още БТА.

Предизвикателството в краткосрочна перспектива пред уреждането на кризата с аржентинското песо е да се стабилизира валутата и да бъде постигнато възможно най-балансирано споразумение с МВФ.