Венецуела – забравеният губещ за 2018 г.

 През тази година имаше много неизпълнени цели и очаквания, както и редица разочарования на енергийния пазар, пише Ник Бътлър от Financial Times. 

В началото на годината той представи четири точки, които читателите трябваше да следят:

- възобновяемите енергийни източници, въпреки продължителните спадове на цените, не успяха да пробият. Въглеводородите все още остават утвърден доминиращ фактор в енергетиката;

- напредъкът на Китай към нисковъглеродна икономика се забави. Използването на въглищата отново се увеличи след две години на понижения, което, естествено, повиши нивото на емисиите въглероден диоксид;

- политическата ситуация в Саудитска Арабия не се стабилизира, а убийството на журналиста Джамал Кашоги е поредното напомняне към света за опасностите от концентрацията на власт в ръцете на престолонаследника Мохамед бин Салман;

- продължаващото развитие в добива на шистово гориво в САЩ е единственият сигурен успех, който беше постигнат от енергийна гледна точка през 2018 г. САЩ повишиха добива с около 2 млн. барела дневно през годината, изпреварвайки по този показател Русия.

Но друга тема заслужава внимание, смята Бътлър.

Става въпрос за Венецуела, която след близо 20-годишното управление на Уго Чавес премина в ръцете на Николас Мадуро, а икономическата сила там продължи да намалява.

Производството на петрол в южноамериканската страна се понижи от 2,2 млн. барела дневно на 1,1 млн. Това е спад от над 68% в сравнение с 1998 г., когато Венецуела добиваше 3,5 млн. барела на ден.

Икономиката на страната се свива, но правителството отказва да предостави икономически данни за брутния вътрешен продукт или за нивото на инфлация, въпреки многократните искания.

Неспособността на Венецуела да плати на облигационерите може да доведе до загуба на един от основните ѝ активи през следващите няколко месеца – компанията Citgo.

Вместо да бъде една от най-богатите страни в Южна Америка, предвид богатите залежи на полезни изкопаеми, тази държава сега е една от най-бедните.

Основните доставки на храна са оскъдни, нараства мигрантската криза, тъй като хората се опитват да избягат в съседните държави с по-добър живот. Анализ показва, че само в Колумбия живеят повече от 1 млн. венецуелски граждани.

Част от тези хора са добре квалифицирани работници, от които зависи стабилността на икономиката, която остава да съществува „на системи“ благодарение на заемите от Русия.

Въпреки всичко това все още няма промяна в политическия режим на страната.

Мадуро остава на власт. САЩ вече не зависят от вноса на петрол от Венецуела и за тях няма значение колко репресирани от властта са местните жители.

Липсата от стимули за възстановяване на предишните нива на добив на петрол само показва колко сериозен е излишъка на изкопаемото течно гориво в световен мащаб и малко вероятно това да се промени през следващата година, подчертава Бътлър.