Безпрецедентна миграционна криза разтърсва американския континент през 2018 г.

От "кервана" от хиляди централноамерикански мигранти, вървящи отчаяно към САЩ, до масовата миграция на венецуелците, бягащи от икономическата и политическата криза в страната си, 2018 г. беше белязана от безпрецедентна миграционна криза на американския континент.

Към сцените със сирийци и африканци, които се опитват да достигнат европейския бряг с риск за живота си, тази година се прибавиха тези с хиляди хондурасци, вървели пеша в продължение на месец, за да стигнат до американската граница, често с целите си семейства, понякога с бебета в колички, пише в свой анализ София Миселем съвместно с регионалните бюра на Франс прес, цитиран от БТА.

Продължавайки антимигрантската риторика, която се чува в Европа, Доналд Тръмп - в разгара на кампанията за ключовите междинни избори - разположи хиляди военни, за да спре това "нашествие", както го нарече той, заплашвайки дори да затвори напълно границата с Мексико, опитвайки се да ограничи правото на убежище на тези мигранти.

Паметни са сцените с тези централноамериканци, вървящи по асфалта по сандали, с децата, разделени от родителите си от американските власти и затворени зад ограждения, напомнящи клетки, с мигрантите, атакуващи масово ръждясалата метална ограда в Тихуана, Северозападно Мексико, и накрая отблъснати със сълзотворен газ от американската гранична охрана.

Всяка година близо половин милион души от Централна Америка пресичат Мексико в преследване на американската мечта, но досега се стараеха да го правят дискретно. Тази година мигрантите промениха стратегията, като решиха да се движат на групи, за да се защитават от престъпни банди и корумпирани служители.

За първи път на САЩ се наложи да се изправят срещу масов и видим наплив от 7000 мигранти.

В Тихуана, граничеща с калифорнийския град Сан Диего, Елвин Пердомо, 32-годишен хондурасец, гледа през граничната ограда.

"Това, което искам най-много от всичко, е да посрещна Коледа от другата страна, с покрив над главата, заедно със семейството ми", обяснява той пред кореспондента на АФП.

Елвин е изминал близо 4300 километра, за да стигне дотук, бягайки от бедността и насилието в своята страна, но не знае какво ще прави сега.

Въпреки силата и медийното внимание, които им осигури "керванът", мигрантите в крайна сметка се сблъскаха с реалността на границата.

За мигрантите, които вече са блокирани в Тихуана, изборът е ограничен: да чакат възможност да подадат молба за убежище в САЩ, което може да отнеме месеци, да се опитат да влязат там нелегално, да се установят в Мексико или пак да се върнат в страната си.

През март един първи "керван" провокира гнева на президента Тръмп: ставаше дума за мигрантския Via Crucis - Кръстен път, поход, организиран всяка година от 2010 г. насам от една неправителствена организация, за да привлече вниманието към съдбата на тези централноамерикански мигранти. За пръв път той събра близо 1500 мигранти.

"Много от хората емигрират заради извънредни ситуации, комбиниращи различни фактори, като бедност, насилие или климатични промени", обяснява Долорес Парис Помбо, специалистка по миграцията от колежа "Колехио де ла Фронтера Норте" в Тихуана.

Става дума за "миграция за оцеляване", пред лицето на екзистенциална заплаха, уточнява тя, според дефиницията, разработена от Оксфордския университет.

Според нея правилата за правото на убежище, дефинирани от Женевската конвенция от 1951 г., които визират изключително преследванията по политически, етнически или религиозни причини, трябва да бъдат актуализирани.

ООН смята масовата миграция на венецуелците за най-значително движение на население в съвременната история на Латинска Америка, с 2,3 милиона мигранти от 2015 г. насам, основно към страни от Южна Америка.

Недостиг на хранителни продукти, инфлация от 1,35 млн. процента за 2018 г. по данни на МВФ и нов президентски мандат, спечелен за шест години от Николас Мадуро през май, ускориха тази масова миграция. Тя провокира напрежение в страните, приемащи тези мигранти.

През август в Бразилия разгневена тълпа подпали лагери на венецуелски бежанци в Пакарайма, принуждавайки 1200 от тях да си тръгнат.

В Перу, където вече има 600 000 венецуелски бежанци, от ноември вече се изисква, вместо обикновена лична карта, както беше дотогава, паспорт, който е много трудно да се получи, а също и струва много скъпо.

Подобна мярка беше отхвърлена от съдия в Еквадор, където са емигрирали близо 300 000 венецуелци.

Кармен Фуенмайор, 57-годишна учителка, е емигрирала в Еквадор, но не е намерила работа. След девет месеца тя накрая е решила да се върне във Венецуела.

Там ще посрещне Коледа сама, защото дъщерите й са останали в Еквадор.

"Те имат свой живот там. Аз реших, че моят е тук, във Венецуела", обяснява тя.

В Никарагуа, след демонстрациите през април, потушени със сила от президента Даниел Ортега - които причиниха десетки жертви - някои жители също избраха да напуснат своята страна.

Най-малко 23 000 от тях са поискали убежище в съседна Коста Рика.