Недохранване, климатични промени: Бързата храна е виновна не само за затлъстяването

Бързите храни са новите цигари – такъв поне образ дава на „джънк“ индустрията нов доклад, който свързва този вид хранене не само с глобалната епидемия от затлъстяване, но и с недохранването и климатичните промени.

Според заключенията на панела Lancet Commission on Obesity – структура на престижното научно списание Lancet, Световната федерация за затлъстяването и няколко учебни заведения, секторът е виновен за създаването на система, която тъпче населението с празни калории, като в същото време използва неправилно земята, енергията и другите налични ресурси, съобщава Bloomberg.

Без да отправя директно критики към конкретни компании, изготвеният от организацията доклад призовава за ограничаването на индустрията – чиито големи имена включват Nestle SA, McDonald’s Corp. и Coca-Cola Co., от процеса по изготвяне на политики.

Докладът, който е подготвян в продължение на три години, повтаря някои от обвиненията, отправяни в миналото срещу други влиятелни индустрии с противоречива репутация, като цигарената, алкохолната и оръжейната, които са критикувани за това, че използват политическо влияние за формирането на закони, политики и здравни препоръки.

Според 43-членния панел лобистката дейност на хранително-вкусовите компании е причина за издаване на препоръки за хранене, които понякога си противоречат с научните заключения.

„Макар храната очевидно да се различава от цигарите, тъй като е необходима, за да поддържа човешкият живот, то нездравословните храна и напитки не са“, посочва проф. Уилям Дийтц от университета „Джорд Вашингтон“, който е и един от съавторите на доклада. По думите му приликите с цигарената индустрия се коренят във вредите, които те причиняват, и в поведението на корпорациите, които печелят от това.

Броят на затлъстелите в световен мащаб почти се е утроил през последните четири десетилетия, като килограмите на над една трета от възрастните се намират в диапазона с увеличен риск от сърдечни заболявания, рак и други здравословни проблеми, предупреждават от Световната здравна организация (СЗО).

В същото време почти половината от децата в света на възраст под 5 години не получават необходимите им хранителни вещества, най-вече в държавите със средни и ниски доходи, въпреки че средното им тегло нараства.

Според авторите на доклада същият неустойчив подход към земеделието и производството на храни, който причинява както наднормено тегло, така и недохранване, също така допринася и за климатичните промени.

Групата призовава за постигането на споразумение, което да изключи fast food индустрията от процеса по разработването на политики. И тъй като производството на храни е един от най-големите фактори за климатичните промени, петте трилиона долара американски правителствени субсидии, които в момента се предоставят на големите земеделски компании, както и за изкопаеми горива, трябва да бъдат пренасочени към устойчиво земеделие и транспорт.

Според панела допълнителното облагане с данъци на червеното месо също ще има благоприятен ефект, като ще намали парниковите газове, ще предостави повече земеделска земя за устойчиво земеделие и ще допринесе за по-здравословния начин на хранене.

Хранително-вкусовата индустрия, която включва веригите за бързо хранене и производителите на безалкохолни напитки, е имала разходи за лобиране в САЩ в размер на 22 млн. долара, показват данни на неправителствената организация Center for Responsive Politics. Индустрията е ангажирана с обсъждането на въпроси като препоръките за прием на хранителни вещества, етикирането на продукти и рекламната дейност, предупреждават от организацията.

Уилям Дийтц призовава за алтернативен бизнес модел за 21 в., който да обединява устойчивото развитие с постигането на печалба. Повечето гиганти в сектора вече се обръщат към производството на по-здравословни продукти с по-малко захар, мазнини или натрий, като някои от тях също така се ангажират и с намаляване на пластмасата в опаковките си и процеса на отделянето на въглерод.

От комисията посочват, че това е битка „Давид срещу Голиат“ и промяната ще изисква социално движение и действия на местно и държавно ниво, преди да добие глобален мащаб.

Убеждаването на потребителите ще е първата стъпка.