Венецуела: А сега накъде?

Крайно лява диктатура, опит за военен преврат, глад, недостиг на лекарства, хиперинфлация, масови арести, насилие, репресии по политически причини, убийства. Всичко това е част от тежкия живот на хората във Венецуела.

След неуспешния опит за преврат властите във Венецуела арестуваха над 100 действащи и пенсионирани офицери, които бяха обвинени в държавна измяна. Тази ескалация е показателна за засилващата се свирепа кампания от репресии на режима на Николас Мадуро, който все още изглежда. че държи здраво властта. Въпреки това има хиляди венецуелци, които са твърдо против управлението на Мадуро и изразяват силно различна позиция от тази на официалната власт. Те съзнават, че това може да им коства много, дори и живота, особено от страна на вилнеещите паравоенни групи.

Методите на властта

Капитанът от военноморския флот на Венецуела Рафаел Акоста беше арестуван в средата на юни по обвинения за участие в организирането на опита за военен преврат в страната. Само седмица по-късно той почина, като веднага след смъртта му се появиха съмнения, че е бил изтезаван в ареста. Акоста е първият от задържаните военни, който намира смъртта си след своя арест.

Акоста беше задържан на 21-ви юни, когато президентът Мадуро се срещна с върховния комисар на ООН за правата на човека Мишел Башелет в Каракас. След края на срещата Башелет коментира, че се е споразумяла с правителството да оценят политиките за премахването на мъчения и репресии. Но към момента не изглежда да има сериозна промяна и властта продължава да си служи със същите методи.

Съпругата на загиналия капитан Валесвка Перез потвърди пред местни репортери, че съпругът ѝ единствено е обсъждал икономическата ситуация и хроничната корупция на режима в тесен семеен кръг. След задържането му тя не е имала връзка с него.

Бежанската криза

Близо 5 хил. венецуелци на ден напускат родината си, а броят на емигрантите от намиращата се в тежка икономическа и политическа ситуация страна може да нарасне до 8 млн. до края на 2020 г., показва доклад на Организацията на американските държави (OAS). Това прави бежанската криза във Венецуела втората по брой хора в света след тази в Сирия.

Към момента венецуелците, които са емигрирали и са потърсили политическо убежище извън родината си, са близо 4 милиона души. Най-силен е мигрантският поток към Колумбия, като 1.3 млн. венецуелци са се установили там. Заради усложнената ситуация 220 хил. венецуелци са потърсили нов живот в Еквадор, показват данни на доклада.

Еквадор, която е сред латиноамериканските страни, засегнати от мигрантския поток, също се стреми да се справи с множеството предизвикателства на своята граница.

„Еквадор продължава да държи границите си отворени за хората, които са напуснали родината си и търсят нормални условия на живот. Правителството ще направи всичко възможно, за да приеме всички хора в нужда“, коментира Захари Кушев, почетен консул на Еквадор в България, в интервю за журналиста Цветан Кръстев. „Властите в Кито поддържат открита миграционна политика. Към момента стотици хиляди венецуелци са се преселили в Еквадор. Това е сериозен приток на хора спрямо площта на страната“ добавя Кушев.

Правителството счита, че случващото се е хуманитарна криза. Поради това полага усилия, за да помогне на пострадалите, обяснява Кушев.

През 2018 г. 101 венецуелски граждани са загинали в опит да напуснат страната си, става ясно от доклада на OAS.

Помощ от държавите в региона

Бразилия, която граничи на север с Венецуела, усеща прякото влияние на мигрантската криза в обхванатата от хаос съседна страна. На границата между двете страни в най-северния бразилски щат Рорайма ситуацията е изключително натоварена и напрегната.

Поради това е създадена работна група за хуманитарна помощ в Рорайма.

„Тя се нарича „Операция Аколхида“, което в превод означава „Операция посрещане“. Целта е да могат да бъдат посрещнати основните нужди на венецуелските граждани, които търсят убежище и подслон в Бразилия. Операцията осигурява и ред на границата, като чрез него организирано и контролирано се приемат мигранти и бежанци“, обясни посланикът на Бразилия в България Ана Мария Сампайо-Фернандес в интервю за Цветан Кръстев.

Бразилия действа активно и е постигнала конкретни положителни резултати в облекчаването на страданията на венецуелския народ, разказва Фернандес.

„В зората на миграционния поток, причинен от сериозната криза във Венецуела, бразилското правителство създаде Федералната комисия за помощ при кризисни ситуации през 2018 г. Целта на комисията е да посреща хора в трудно положение по време на миграционната вълна, която е причинена от хуманитарната криза във Венецуела“, споделя тя пред Bloomberg TV Bulgaria.

Темпото на емигрантски поток от Венецуела е сходно с това на държави като Сирия, Южен Судан, Сомалия и Афганистан, където бежанската вълна е причинена от военни конфликти.

Поради това редица латиноамерикански държави призоваваха на няколко пъти международната общност да засили хуманитарната помощ в региона, за да се справят с нуждите на мигрантите по отношение на образованието, лекарската помощ и настаняването.

По време на мигрантските кризи в Южен Судан и Сирия е предоставена финансова помощ от международната общност на стойност милиарди долара през първите години след началото на бежанските вълни. През последните 3 години мигрантският и бежанският поток от Венецуела се е увеличил значително, но предоставената международна парична подкрепа досега е 163 млн. долара.

В процеса ключово участие имат бразилските въоръжени сили и агенциите на ООН в Бразилия. Над 100 организации, сред които са правителствени агенции, неправителствени и международни организации, участват в „Операция Аколхида“, която се ръководи от правителството в Бразилия. Към момента близо 142 хил. венецуелци са в Бразилия, а други 126 хил. са продължили към други страни, потвърждава бразилското правителство.

Защо хуманитарната помощ не достига целта си вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria