Все повече държави обмислят 100-годишни дългови държавни ценни книжа

Все повече държави обмислят 50 и 100-годишни дългови държавни ценни книжа. Защо държавите биха прибегнали до толкова дългосрочни облигации?

Швеция обмисля да влезе в клуба на 100-годишните дългови книжа. Държавният секретар Ханс Линдблад заяви, че ниските лихви са възможност в дългосрочен план, която трябва да се обмисли сериозно. Това стана ясно през седмицата, което накара анализаторите да обърнат по-сериозно внимание на облигациите с падеж след цял век, посочва БНР.

Австрия емитира такива през 2017 година и засега това са едни от най-доходоносните инструменти със 70 % печалба от началото на годината, припомня Bloomberg.

Германия има 30-годишни облигации като най-дългосрочен инструмент. Миналата седмица обаче тя пусна първата си емисия с отрицателна доходност, към която нямаше сериозен интерес. Най-дългосрочните облигации на Съединените щати също са 30-годишните. Експерти от Федералния резерв на Сан Франциско обаче коментираха, че евентуални емисии на 50 или 100-годишни дългови книжа биха предизвикали интерес сред пенсионните и застрахователните фондове.

Принципно дългосрочните инструменти се считат за по-доходоносни, но и доста по-рискови, защото събития в толкова далечно бъдеще трудно могат да бъдат прогнозирани. За държавите това е свеж ресурс, чието възстановяване е разсрочено във времето. В началото на месеца Институтът за международни финанси представи изследване, според което световният дълг е 246 трилиона долара или три пъти повече от световния брутен вътрешен продукт.

Мнозина анализатори предупреждават, че тази „дългова бомба“ може да доведе до криза, в пъти по-сериозна от тази през 2008 година.