Инвестициите в „зелени“ градове ще имат възвръщаемост от 24 трлн. долара до 2050 г.

Инвестирайки 1,83 трлн. долара, около 2% от световния годишен брутен вътрешен продукт (БВП), в намаляване на парниковите емисии в градовете, правителствата ще генерират годишна възвръщаемост на стойност трилиони долара повече, съобщава Euractiv, позовавайки се на ново проучване, публикувано в четвъртък (19 септември).

Само спестяванията на енергия биха възлизали на 2,80 трлн. долара годишно до 2030 г. и на 6,98 трлн. долара до 2050 г., показват данните от тригодишния изследователски проект, ръководен от група от 50 международни институции в рамките на „Коалицията за градски преход“.

Когато се натрупват във времето, тези спестявания възлизат на 24 трлн. долара до 2050 г., установява анализът. И тази оценка е консервативна, се добавя в него, тъй като цифрите не включват по-големи ползи, като например дългосрочното повишаване на производителността или подобряване на общественото здраве. 

„С по-високите цени на енергията и по-бързите темпове на технологично обучение, нетната настояща стойност на тези инвестиции нараства до 38,19 трлн. долара“, се казва в доклада.

Общите емисии в градовете могат да бъдат намалени с близо 90% до 2050 г., ако се прилагат ниско- или безвъглеродни мерки в сектора на строителството, транспорта, материалите и отпадъците.

„Като цяло тези спестявания могат да бъдат по-големи от комбинираните емисии, свързани с енергията през 2014 г. на двете най-силно замърсяващи страни, Китай и САЩ“, подчертава докладът, който в който съставителите призовават правителствата да дават приоритет на компактни, свързани и чисти градове, за да осигурят сигурност, икономически просперитет и ефективна борба с климатичната криза.

Озаглавен „Спешни ситуации с климата, градска възможност: как правителствата могат да осигурят икономически просперитет и да предотвратят климатичната катастрофа чрез трансформиране на градовете“, докладът е публикуван преди срещата на върха за климатичните действия, свикана в Ню Йорк от генералния секретар на ООН.

Климатичните шествия, които се очаква да бъдат най-голямата гражданска мобилизация относно климата досега, се планират да се проведат в световен мащаб в деня преди срещата на върха на ООН.

Изместване на фокуса върху градовете

„Градовете са дом на повече от половината от населението по света. Те генерират 80% от брутния вътрешен продукт в глобален мащаб и три четвърти от общите количества въглеродни емисии от използването на енергия“, коментира Кристиана Фигуерес, бивш изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (2010-2016 г.).

Градовете са силен и основен фактор за справяне с глобалното затопляне, подчертава Фигуерес по време на брифинг с журналисти. А ползите от борбата с глобалното затопляне са пренебрегнати, добавя тя.

„Това е като да отслабнеш. Когато отслабвате, вие спортувате повече, храните се по-здравословно и това води до подобряване на вашето здраве “, споделя Фигуерес, която е и основна фигура при приемането на Парижкото споразумение за климата през 2015 г.

По нейните думи инвестициите в градовете също би имало здравни и социални ползи, тъй като ще допринесе за изчистването на вредните мисии от въздуха, до намаляване на задръстванията в градския трафик и ще помогне за създаването на 87 млн. работни места до 2030 г. в сектори като като производството на чиста енергия и градския транспорт. 

Но съществува много ясен лимит за това, какво може да се извлече като полза от подобряването на условията в градовете, пояснява Фигуерес.

На конференцията в Париж за климата през 2015 г. преговарящите признаха ролята на гражданското общество за справяне с глобалното затопляне и затова въведоха концепцията за „безпартийни заинтересовани страни“, която включва именно градове.

В своето изложение Парижкото споразумение гласи, че страните се споразумяват да „поддържат и насърчават регионалното и международното сътрудничество с цел мобилизиране на повече и по-амбициозни действия в областта на климата от всички страни и косвени участници, включително гражданското общество, частния сектор, финансовите институции, градовете и други субнационални власти, местни общности и коренни народи“.

Необходима е сериозна подкрепа от страна на правителствата

По-малко от две от пет държави в света имат ясна национална стратегия за градовете, а само седем държави разполагат понастоящем с национална градска политика и национално определен ангажимент, които конкретно се занимават с намаляване на вредата върху климата в градовете, се посочва в доклада.

„Напълно възможни са както справянето с климатичната криза, така и осигуряването на икономически просперитет“, споделя германският министър на околната среда Свеня Шулце по време на пресконференция.

„Устойчивите и гъвкави градове ще играят ключова роля. Но местните власти не могат сами да направят прехода към нулев въглерод. Силната подкрепа на правителствата на страните е от съществено значение за разгръщането на пълния трансформационен потенциал на градовете ", предупреждава Шулце.

В Германия федералното правителство стартира своята Национална инициатива за климата (NCI), която подкрепя общините в процеса за намаляване на техните емисии на парникови газове и на крайното им потребление на енергия съответно с 95% и 50% в сравнение с нивата от 1990 г., до 2050 г.

Германия ще заеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г., което се очертава като ключов момент в прилагането на Парижкото споразумение за климата. От друга страна срещата във връзка с рамковото споразумение COP26, която ще се проведе в Глазгоу, ще предостави условия на правителствата да формализират повишаването на амбициите си относно климата преди Парижкото споразумение да влезе в сила на 1 януари 2021 г.