Пред Меркел има още една криза, с която трябва да се пребори, преди своето оттегляне

Ангела Меркел застана пред топящите се айсберги в Гренландия и призова световните лидери да засилят борбата си с изменението на климата.

Още през 2007 г. този имидж ѝ спечели репутация на „канцлер на климата“. Оттогава тя успя да запази еврозоната обединена през финансовата криза и предложи убежище на милион мигранти въпреки сериозното противопоставяне. Но количеството на въглеродните емисии в световен мащаб все още се покачват и правителството на Меркел изостава от своите климатични цели, пише Bloomberg. 

Масовите протести, свързани с климата, в Германия и сериозната подкрепа спрямо Зелените през тази година показват, че неизпълнението на задачата за справяне с глобалното затопляне и индивидуалните цели на страните рискува да остане като петно върху управлението на Меркел.

В петък Меркел, която през 1978 г. завършва физика в Лайпцигския университет и получава място в Централния институт за физична химия на Академията на науките в Берлин, има шанс да поправи нещата, когато кабинетът ѝ се срещне, за да обсъди мерките, насочени към ограничаване на отделените от транспортния сектор емисии, за които страната отделя десетки милиарда евро.

Проблемът с климата захрани с енергия канцлера. Седмици наред тя полага основите на пакета за климата и се връща към проповядването на морал, характерно за дъщерята на протестантски свещеник. Германците трябва да са готови да платят цената за това, което се е превърнало в предизвикателство за човечеството, гласи нейното послание.

„Германия е индустриална нация. Отделяме много въглероден диоксид и по този начин допринесохме за глобалното затопляне", заяви тя през изминалата седмица.

Планирано е Меркел да говори на срещата на върха на ООН по въпросите за климата в Ню Йорк на 23 септември, като най-вероятно тя ще каже на света, че Германия и нейният канцлер отново са начело в борбата с глобалните климатични промени.

Но плановете ѝ са посрещането на скептицизъм у дома.

Bild, най-големият вестник в страната, тази седмица заклейми предстоящите мерки за климата като „фалшив пакет“, аргументирайки се, че Меркел е загубила доверието към себе си, обявявайки мащабни схеми, които не се реализират.

Меркел, която заемаше поста на министър на околната среда при канцлера Хелмут Кол в средата на 90-те години на миналия век, сама призна, че в миналото е действала бавно, колебаейки се в подкрепата на новите технологии.

В своята същност канцлерът е предпазлив прагматик, а корпоративните интереси и проучвания на общественото мнение имат значение за нея. Израснала в бившия комунистически германски Изток, тя става свидетел на провалите на икономиката с централизирано планиране и не желае да използва тежка и за налагане на трансформационни промени за германската индустрия.

И сега предизвикателството пред Меркел е как да балансира между призивите за по-агресивни действия по отношение на климата и необходимостта да гарантира конкурентоспособността на Германия в момент, когато нейната икономика, водена от износа, вече е омагьосана от глобална търговска война.

Прагматизмът на Меркел е най-забележим в отношенията ѝ с всемогъщата германска автомобилна индустрия. През 2013 г. тя се отказа в защита на компании като BMW, Audi и Volkswagen, като осуети плановете на ЕС за ограничаване на въглеродните емисии, които биха засегнали особено тежко тази индустрия. Дори по време на така наречения скандал „Дизел гейт“, Меркел не се реши да въведе по-строги правила.

Според нейните критици последният напън на Меркел по отношение на климата може да е твърде слаб и закъснял.

„Коалицията обмисля план, но вероятно той ще просъществува само в мандата на сегашното правителство”, смята Кристиан Егенхофер, изследовател към Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.