Прав ли е Бил Гейтс за инвестициите в енергийни проекти?

Не много отдавна Бил Гейтс предложи някои съвети относно инвестициите. Това само по себе си представлява новина, но съдържанието и реакциите всъщност са по-интересната част от историята, пишат Леонард Химан и Уилям Тилс за Oilprice.

Гейтс каза пред Financial Times, че инвеститорите, които искат да се включат в борбата срещу изменението на климата, трябва да спрат да съставят списъци с компании, замесени по някакъв начин в производството или употребата на изкопаеми горива. Вместо това трябва да инвестират в подривни спрямо индустрията със замърсяващи енергийни ресурси технологии, които ще предлагат реални решения за климатичните промени. 

Инвеститорите, които действат според критериите за околната среда, социалната политика и управлението (ESG), отхвърлиха тази позиция отчасти поради морални съображения. Но има и икономически причини. Изтеглянето на капитала от страна на тези инвеститори и натиска върху банките да не финансират проекти за изкопаеми горива ограничава обема на капитала, който е на разположение на компаниите за изкопаеми горива, което увеличава техните капиталови разходи.

Но действията на инвеститорите по отношение на ESG са по същество отрицателни и вероятно с ограничена ефективност, предвид огромните парични потоци, които генерират петролните компании.

За Бил Гейтс може би е лесно, тъй като той и неговите колеги милиардери разполагат с достатъчно пари и контакти, за да придобият активи в тези нови антипетролни технологични компании, преди да станат публични. Останалите хора, като потребителите, ще плащат за новите технологии, които ще направят основните инвеститори по-богати.

Някои енергийни експерти казват: „Не се притеснявайте, големите енергийни компании ще направят тези инвестиции, тъй като те имат средствата“.

В интерес на истината някои от най-големите енергийни дружества са се заели с това. Royal Dutch Shell например създаде екип от ръководители, за да разбере как може да стане това. И веднага се натъкнаха на проблем. Shell е най-големият платец на дивиденти в света. Компанията иска да поддържа този дивидент от 16 млрд. долара годишно. Основната част от паричния поток идва от петролния и газовия ѝ бизнес. Тя е инвестирала в природен газ ( който е с по-ниско съдържание на въглерод от петрола или въглищата), във вятърни турбини, във водородна енергия, но цялото това „зелено“ портфолио, независимо от прогнозите, не може да генерира достатъчно пари за изплащане на този дивидент. Shell няма да зареже стария бизнес, преди да се възползва пълноценно от него и да се потопи изцяло във възобновяемата енергия. Компанията не може да си позволи да бъде „пробивна“. Някой друг ще трябва да го направи. В това отношение Бил Гейтс е прав.

Вероятно пазарът ще успее да осигури капитала, необходим за декарбонизиране на икономиката, но засега източниците на рисков капитал изглеждат по-заинтересовани да променят индустрии като тези за споделено пътуване, доставки на храна по домовете, електрическите скутери и споделеното офис пространство. Те вливат милиарди в тези начинания. Междувременно климатът продължава да се затопля.

Всеки би могъл да купи дял в новата телекомуникационна технология. Защо не се направи нещо подобно и за изменението на климата? Може да се разрешат удръжки от заплати за малки инвеститори или средства за финансирани от държавата местни проекти. Усилията около борбата срещу изменението на климата ще са достатъчни само ако обществеността се включи в концепцията. И тази възможност буквално може да ускори процеса.