Иран ли е следващата газова суперсила?

След временното оттегляне на Китай от фаза 11 на огромното газово находище на Иран в Южен Фарс, след постигането на междинното споразумение с Вашингтон, министерството на петрола в Техеран търси начини да запази производството чрез дейността на местните компании. Имайки предвид техническите и финансови ограничения на иранските дружества относно работата върху такива големи проекти, министърът на петрола Биджан Зангане раздели елементи от три от 24-те първоначални фази - 11, 15 и 21, с което създаде три допълнителни фази - съответно 25, 26 и 27.

Тъй като голяма част от работата по тези „нови“ фази вече е завършена, Зангане посочи, че всички офшорни участъци от 27-те фази в Южен Фарс ще бъдат напълно развити през първата половина на 2020 г., пише Саймън Уоткинс за Oilprice.

В общи линии, дори когато американските санкции продължават да действат полето в Южен Фарс продължава да стои в основната на плана на Иран да произвежда поне 1 млрд. куб. м на ден природен газ спрямо сегашните 875 млн. куб. м. 

Този участък с площ от 3700 кв. км, който е част от газовия басейн с площ 9 700 кв. км, споделена територия между Иран и Катар, разполага с приблизително 14,2 трлн. куб. м запаси от газ (8% от общото световно количество) плюс 18 млрд. барела газови кондензати.

Това е от ключово значение за амбицията на Иран да се превърне в най-големия световен играч на пазара на втечнен природен газ (LNG). Всъщност в Южен Фарс вече се добива около 60% от общото производство на газ в Иран.

Голяма част от работата в повечето от първоначалните фази е близо до завършване, като само малка част от тях не са достигнали до 90%.

В същото време от Pars Oil и National Iranian Gas Company заявиха, че третата платформа на офшорното находище вече е подготвена за инсталиране, като тя е проектирана да произвежда 14,1 млн. куб. м природен газ на ден.

В офшорния сектор на SP13, разположен в северозападната част на газовото находище, са пробити 38 офшорни кладенци, като доставката на газ до бреговата рафинерия трябва да започне, когато тръбопроводът бъде пуснат е експлоатация.

Целевата мощност на фаза 11 - от 57 млн. куб. м природен газ и 70 хил. барела дневно газов кондензат, плюс други свързани продукти - вече ще бъде разделена с фаза 25, като и двете ще бъдат разработени възможно най-ефективно от местните фирми до завръщането на Китай.

В момента от фаза 19 се произвеждат 45 млн. куб. м газ плюс 80 хил. барела дневно газов кондензат, както и 400 т сяра и 1,5 млн. т втечнен петролен газ и около милион тона етан годишно.

Темпът на развитие на фази 17, 18 и 20 обаче се забавя, като комбинираното производство на фази 17 и 18 е около 39-41 млн. куб. м на ден, а продукцията се използва в домашния енергиен сектор.

За развитието на тези фази досега са изразходвани около 6,75 млрд. долара, а добивът от платформа 18B засилва комбинираната дневна продукция в рафинерията с 500 тона етан и 20 000 барела газов кондензат. След като бъдат завършени, производствената цел за фази 17 и 18 ще се повиши до 51 млн. куб. м природен газ дневно, 80 000 барела газов кондензат, 400 тона сяра, 1,5 милиона тона втечнен петролен газ и милион тона етан годишно.

След оттеглянето на САЩ и несигурността, последвала от това, Иран реши да се обърне към технологиите на Русия и Китай. Прави впечатление, че Русия желае да се включи в момент, когато тя също е изправена пред допълнителни санкции от Вашингтон.

До момента около 33 млрд. долара са изразходвани за фазите на Южен Фарс, които вече са пуснати в експлоатация. Поне още 90 млрд. долара ще са необходими обаче за въвеждане в експлоатация на останалите фази, както и за увеличаване на капацитета на всички фази до момента. Именно поради тази причина Иран предложи толкова добра сделка на Китай.

Номиналните отстъпки, които сега Иран предлага в частни преговори с потенциални клиенти, са с 9-14% по-ниски от официалните нива. Тези отстъпки са по-големи от онези, които са били предложени по време на управлението на Махмуд Ахмадинеджад (2005—2013 г.), тъй като Иран трябва да компенсира много по-високия от очакваното прогнозен бюджетен дефицит в резултат на новите американски санкции.