През 2035 г. лятото може да завари Арктика без лед

Съществува едно изображение на нашата планета, което повечето от нас съхраняват в съзнанието си – необятни морета, зелени континенти и бели шапки при полюсите. До лятото на 2035 г. тази картина може да се окаже остаряла. Учените изчисляват, че само за 15 години ледът по време на арктическото лято може да изчезне за първи път, откакто първите хора напускат Африка, пише Bloomberg.

„Проблемът е, че това ще се случи скоро“, споделя Мария-Витория Гуарино, конструктор на различни модели на Земята към British Antarctic Survey и водещ автор на проучването, публикувано по-рано този месец в списанието Nature Climate Change.

„Ще имаме все по-малко време да се подготвим за това или по-малко време да действаме относно проблема“, предупреждава тя.

Новото проучване е поредното от постоянния поток, който използва предвидената времева рамка относно Арктика. Количеството морски лед, плаващ из Северния ледовит океан в края на лятото, спада с около 13% всяко десетилетие от 1979 г. насам. Последните 13 години отчитат най-малки количества морски лед, като се очаква това лято да бъде поредното, подчертаващо този проблем. 

Оценката за 2035 г., направена от Гуарино и нейните колеги, се основава на това, което се знае за климата в миналото. През годините учените събират доказателства за предишни епохи чрез химически анализ на леда, скалите и утайките. Новото проучване относно Арктика разглежда конкретно периода отпреди 130 000 години, наречен Последен интерглациален (междуледников) период.

Въпросният период е с около 4 градуса по Целзий по-горещ от годините на прединдустриалната епоха. Текущото затопляне достига средна стойност на растеж от около 1 градус по Целзий, докато температурата в Арктика се покачва двойно по-бързо в сравнение с останалата част на планетата.

Изследванията на Гуарино се присъединяват към дебата за темповете на глобалното затопляне, което отново е във фокуса на световните лидери и учените и през тази година

Някои наскоро актуализирани модели, като използвания от екипа на Гуарино, сега предполагат, че затоплянето ще настъпи много по-бързо, отколкото се смята първоначално.

Между учените продължава да има несъгласие относно резултатите от моделирането, които показват ускорено затопляне. Но както вижда Гуарино, фактът, че поне един от тези модели, предричащ по-бързо затопляне, успешно съвпада с научните доказателства от последния интерглациален период, затруднява отхвърлянето на констатациите.

Оценки като тези все пак биват публикувани с непълна ясното, което оставя отворена възможността ледът да се задържи по-дълго от очакваното, смята Захари Лабе, изследовател в областта на атмосферните науки в Колорадския държавен университет.

Учени от държавния университет в Северна Каролина и Американската национална администрация за изследване на океанските и атмосферни условия по-рано тази година използваха различен модел, за да достигнат до подобен извод през 2035 г.

Ги Пенг, изследовател в от университета в Северна Каролина, също отбеляза, че различни неочаквани събития могат да изместят времевата рамка. Изригването на голям вулкан, който би изхвърлил тонове парникови газове в атмосферата, способни да блокират слънчевата светлина и по-ниските температури, може да измени оценките с няколко години.