Капитализмът причини климатичните промени. Сега трябва да намери и решението

След това обаче нещата се разпадат. Благодарение на продължаващата икономическа слабост правителствата и предприятията губят способността да поддържат разходите, необходими за преструктуриране на енергийната система по света. Инвестициите в изкопаеми горива намаляват с 10% спрямо сегашните очаквания, но разходите за възобновяеми източници и ядрена енергии също се свиват с 5%, така че до 2030 г. ще се изразходват 2,2 трилиона долара по-малко от предвиденото.

Вместо да инвестираме, за да заменим нашите електроцентрали и уреди с алтернативи с по-ниски нива на въглеродни емисии, ние удължаваме техния живот. Към 2030 г. годишните нива на емисиите ще бъдат с около 29% по-високи, отколкото биха били в рамките на сценария за устойчиво развитие. 

Този примерен модел за това как може да се развие светът, отразява дълбоката истина. Атмосферата може да побере още около 500 милиарда метрични тона въглероден диоксид и все пак да даде шанс да ограничим глобалната температура под 1,5 градуса по Целзий, но сегашната индустриална база в света изпомпва приблизително 33 милиарда тона въглеродни емисии годишно и ще продължи да го прави, освен ако не я променим или заменим.

Преоборудването на световните енергийни системи ще изисква огромни суми пари. Само за възобновяема енергия ще са необходими средно 569 млрд. долара инвестиции всяка година през следващото десетилетие, според сценария на МАЕ за устойчиво развитие. Това е почти два пъти повече от сумите, вложени през последните пет години, и доближава сумите, които целият петролен и газов сектор ще харчат при същите условия. Истината е, че светът се нуждае от още по-амбициозна цел.

веи

Ако успеем да ускорим процеса, този обем на разходите ще създаде своя инерция. Едно оправдано оплакване на антикапиталистическите климатични активисти е, че политическите ни системи често подкрепят могъщия бизнес, който е отговорен за голяма част от замърсяването. Но система, при която инвестираните долари се пренасочват от изкопаемите горива към процеса на декарбонизация, е тази, при която енергията също се отдалечава от въглеродната икономика.

веи4

Дори и при по-малко амбициозния сценарий на МАЕ 15,14-те трилиона долара, които биха се изразходвали в световен мащаб за производство на изкопаеми горива до 2040 г., са по-малко от 15,97-те трилиона долара, вложени във възобновяеми източници и ядрена енергия за същото време, като тук не се включват сумите, които отиват за енергийна ефективност и мрежи.

Съгласно сценария за устойчиво развитие на МАЕ, който в исторически план често е бил по-доброто ръководство по пътя на енергийния преход, нисковъглеродната енергия в крайна сметка би изразходвала по 2,70 долара за всеки 1 долар, отиващ за производство на изкопаеми горива. Това е свят, в който възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) все повече ще определят правилата на играта, насърчавайки правителствата да премахнат останалите субсидии, които подкрепят петрола, газа и въглищата.