Световната банка прогнозира 3,3% ръст на българската икономика през 2021 г.

Световната банка прогнозира, че българската икономика ще нарасне с 3,3% тази година след спад с 5,1% през 2020 г. През 2022 г. икономиката на страната ни трябва да отбележи скок от 3,7%, връщайки се към нивото си на растеж през 2019 г. Това става ясно от най-новия доклад на Световната банка за перспективите пред световната икономика.

Банката е по-сдържана в прогнозите си за българската икономика от Международния валутен фонд (МВФ), който прогнозира през октомври м. г. ръст от 4,1% през 2021 г. Фондът предвиждаше и по-малък спад през 2020 г. от 4%. 

СБ очаква световната икономика да нарасне с 4% през 2021 г. след свиване с 4,3% през 2020 г., но предупреди, че растящите случаи на заразени с COVID-19 и забавянето на разпространението на ваксините може да ограничат възстановяването до едва 1,6% тази година.

Шестмесечните прогнози на Световната банка показват, че сривът на активността заради коронавирусната пандемия не е чак толкова рязък, колкото се очакваше преди това, но възстановяването също е било по-вяло и все още е изложено на значителен риск от понижение.

„Краткосрочните перспективи остават много несигурни. Неблагоприятен сценарий, при който заразените продължават да нарастват, а разпространението на ваксините се забави, може да ограничи ръста на световната икономика до 1,6% през 2021 г.“, съобщава банката в свое комюнике.

При успешно овладяване на пандемията и по-бърз процес на ваксинация ръстът на световната икономика може да се ускори до близо 5%.

Над 85 млн. души в света са заразени с новия коронавирус, а близо 1,85 млн. са починали след установяването на първите случаи в Китай през декември 2019 г.

Очаква се пандемията да има дълготрайни неблагоприятни последици за световната икономика, задълбочавайки забавянето, което вече беше прогнозирано преди началото на пандемията, и светът може да се изправи пред „десетилетие на разочароващ растеж“, ако не бъдат осъществени обхватни реформи, отбелязват експертите на Световната банка.

По-ограниченото свиване в развитите икономики и по-силното възстановяване в Китай са помогнали за предотвратяването на по-голям срив на глобалния брутен вътрешен продукт, но нарушенията са били по-отчетливи в повечето останали нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, пише банката.

Общият брутен вътрешен продукт на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, включително Китай, се очаква да нарасне с 5% през 2021 г. след свиване с 2,6% през 2020 г.

Световната банка очаква китайската икономика да постигне скок от 7,9% тази година след ръста с 2% през 2020 г. С включването на Китай нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се очаква да постигнат скок от 3,4% през 2021 г. след свиване с 5% през 2020 г.

Доходите на човек от населението са намалели в 90% от нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, тласкайки милиони хора обратно към бедността, а намаляването на доверието на инвеститорите, растящата безработица и загубата на време за образование подкопават перспективите за ограничаване на бедността в бъдеще, отбелязва Световната банка.

Кризата е предизвикала и ръст на нивата на дълга на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, като държавният дълг е нараснал с 9 процентни пункта от БВП, най-големия едногодишен скок от края на 80-те години на миналия век.

„Световната общност трябва да действа бързо и енергично, за да гарантира, че новата вълна на натрупване на задължения няма да прерасне в дългова криза“, пише в доклада. Намаляването на дълговите нива ще е единственият начин някои страни да се върнат към платежоспособност, допълват авторите на доклада.

Ръстът на заразените с коронавирус е блокирал зараждащия се скок в развитите икономики през третото тримесечие и сега се очаква брутният им вътрешен продукт да нарасне с 3,3% през 2021 г. вместо с 3,9%, както се прогнозираше първоначално, отбелязва Световната банка.

Тя предвижда, че БВП на САЩ ще се увеличи с 3,5% през 2021 г. след свиване с 3,6% през 2020 г. Икономиката на еврозоната се очаква да постигне ръст от 3,6% тази година след спад със 7,4% през 2020 г., а активността в Япония, която се понижи с 5,3% миналата година, трябва да нарасне с 2,5%.