Индия и Китай слагат прът в екологичните амбиции на Байдън

Индия и Китай могат да станат пречка за изпълнението на амбициозните цели на американския президент Джо Байдън, заявени преди броени часове на световната среща по повод Деня на Земята, организирана от Белия дом. Двете страни имат огромна нужда от енергия, за да подхранят растящите си икономики, отбелязва в анализ The Wall Street Journal.

Те са сред най-големите замърсители в световен мащаб и без тяхното участие усилията за намаляване на емисиите въглероден диоксид ще претърпят неуспех, смятат анализаторите в базираната в Лондон организация E3G.

Двете държави всъщност много си приличат - имат огромно население от над 1,3 млрд. души и разчитат основно на въглищата като източник на енергия. Въглищата са най-замърсяващият изкопаем енергиен ресурс, отчита още WSJ и допълва, че само Китай през 2019 г. е потребил над половината от въглищата, изгорени в световен амащаб.

Индия е вторият най-голям потребител на въглища с 11% от световното потребление, но прогнозите са, че до 2030 г. делът им ще се повиши до 14 на сто.

Лидерите на двете страни вече намекнаха пред своите колеги по време на конференцията на Байдън, че ще настояват да имат различни отговорности за климата от развитите държави.

Двете държави имат различни амбиции. Индия се позиционира сред развиващите се икономики, които имат нужда от допълнително време, технологии и финансиране, за да се справят с предизвикателството с въглеродните емисии. Китай, от своя страна, желае да се нареди до лидерите, които диктуват темпото и предоставят технологии и финансиране.

На срещата Китай потвърди целите си за намаляване на потреблението на въглища от 2026 г. и въглеродна неутралност от 2060 г. Но президентът Си Дзинпин не направи следващата очаквана крачка - да заяви ограничение на емисиите. Надеждите са, че той не е искал да прави това по време на конференция, организирана от Белия дом, тоест под натиска на САЩ.

Китайският президент обеща стриктен контрол на проектите, използващи въглища, както и ограничаване на потреблението на въглища до 2025 г., а след това в рамките на пет години Китай ще намали потреблението.
Според анализатори това означава, че в следващите четири години Китай може да увеличи рязко потреблението на въглища, а след това да започне да го намалява и ефектът да не бъде толкова значим.

В страната са одобрени проекти за 73,5 мегавата мощности. Успокоението е, че голяма част от тях едва ли ще бъдат построени, защото са икономически нецелесъобразни.

Индия също е дала зелена светлина за въглищни централи с обща мощност от 100 гигавата, но малка част от тях са в строеж, срещайки конкуренцията на по-евтината соларна енергия.

Преди дни индийските власти коментираха, че са намалили своята въглеродна интензивност, тоест емитираният въглероден диоскид на единица брутен вътрешен продукт, с 26% спрямо нивата от 2005 г.

В същото време от Международната агенция по енергетика посочват, че ако страната продължава със сегашната си политика, ще повиши въглеродните емисии от своята икономика с 50% до 2040 г. Това напълно би заличило усилията на Европа например за ограничаване на вредните за атмосферата газове.

Всъщност надеждите на наблюдателите са, че и двете страни скоро ще насочат усилията си към възобновяемите източници и основно към соларните панели, за да намерят отговора на задачата за покриване на увеличените нужди от енергия и опазването на климата.