Финансирането на климатичните промени ще остане под целта поне до 2025 г.

Обещанията на развитите страни да осигуряват 100 млрд. долара годишно финансиране, направени преди повече от десетилетие и считани за ключови за отключване на предстоящите преговори за климата, е малко вероятно да бъдат изпълнени дори пет години след предварително заложената цел, показва нов доклад.

Това не само застрашава успеха на преговорите на ООН по климата в Глазгоу, които започват след няколко седмици, но и целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий като част от Парижкото споразумение, се казва в проучване на Oxfam International, цитирано от Bloomberg.

„Богатите страни трябва да изпълнят обещанието си, дадено преди 12 години, и да вложат парите си там, където е необходимо“, коментира Нафкоте Даби, който води глобалната политика в областта на климата за Oxfam. "Явно е въпрос на политическа воля“, заключава Даби.

Данни на ОИСР от миналата седмица показват, че темповете на увеличаване на финансирането са се забавили още повече през 2019 г., като са нараснали само с 2% до 79,6 млрд. долара спрямо 2018 г.

За 2020 г. все още няма данни, като това беше и годината, в която трябваше да бъде достигната годишния темп на финансиране от 100 млрд. долара. Заради икономическите щети от пандемията целта вероятно е била пропусната.

финансиране

Развиващите се страни казват, че финансирането е от ключово значение, за да се изпълнят обещанията за намаляване на вредните емисии.

Американският пратеник по климата Джон Кери през последните седмици пътува по целия свят, включително Китай и Индия, за да се опита да събере по-голяма подкрепа за успешни преговори по климата във формата COP26, но финансовите трудности може да се окаже сериозна пречка.

Oxfam изразява притеснения и за начина, по който финансирането ще бъде разпределено сред развиващите се страни. Над две трети ще бъдат под формата на заеми, което би увеличило и без това тежкото дългово бреме за тези страни.

До голяма степен се смята, че на САЩ се дължи най-голяма част от липсата на финансиране за климатичните ангажименти, отчасти защото бившият президент на САЩ Доналд Тръмп извади най-богатия замърсител в света от Парижкото споразумение.

Франция, Австралия и Япония също не са успели да увеличат финансирането си за по-бедните страни.