Нисковъглеродните горива носят сигурност за производството на ток

Енергийният преход предвижда увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, а електроенергията да играе централна роля в крайното потребление. Но трудната за прогнозиране работа на соларните и вятърните централи повдига въпроса за сигурността на доставките, пише Международната агенция за енергетика (МАЕ) в доклад посветен на нисковъглеродните горива.

Мерки от сорта на нисковъглеродни горива, като например зелен водород, подобряване на енергийната ефективност, съхранение на енергия и т.н. ще са от съществено значение за сигурността на енергийните доставки. А цената на тези технологии зависи до голяма степен от местните условия, социалното приемане и политики.

Термичните електроцентрали в момента са основният доставчик на електроенергия и топлинна енергия. Те допринасят и за сигурността на енергийната система. Реално за основната част от тях все още има потенциал за работа - през 2030 година 79% от термичните централи в развитите държави няма да са приключили своята експлоатация. Този процент намалява съществено през 2040 година - до 43%.

В развиващите се страни заради инвестициите, които се правят в момента, процентите са по-високи - 83% до 2030 година и 61% до 2040 година.

Държави, които разчитат основно на изкопаемите горива за производство на електроенергия ще трябва да предприемат повече мерки, за да постигнат целите на Парижкото споразумение и за нулеви въглеродни емисии. Но и новите технологии започват да се развиват по-бързо. Например в някои малки електроцентрали много успешно се въвеждат ново гориво, което се състои от до 20% амоняк и водород.

Така, с помощта на нисковъглеродните горива, термичните централи ще могат да продължат да играят важна роля в енергийния сектор и да покриват пиковото потребление. Това се отнася с особена сила за държави, в които въглищните централи са нови и още не са изчерпали своя капацитет за работа, както и за региони, които имат широк достъп до нисковъглеродни горива.

От МАЕ посочват като възможен източник на нисковъглероден водород природния газ. Това обаче предполага технологии за улавяне на емисиите, тоест подходящо е за държави с достъп до евтин природен газ и възможности за улавяне на въглероден диоксид. При тези условия през 2030 година цената ще се движи в диапазона 0,90 - 1,90 долара за килограм.

Същевременно и технологиите за производството на зелен водород се развиват бързо и към 2030 година държавите с широк достъп на вятърна и соларна електроенергия може да достигнат цена на водорода в диапазона 1,50 -2,20 долара за килограм.

Следващото предизвикателство пред тези планове е осигуряването на транспорта и съхранението на нисковъглеродното гориво. Превозът на амоняка и днес е добре развито, използвайки танкери за пренос на химически материали или за петролен газ.

По отношение на водорода той може да бъде втечнен по същия метод, който се използва и за природния газ. Но втечняването е много енерго- и капиталоемко.

В своя анализ от МАЕ признават, че широката употреба на нисковъглеродните горива, изискват редизайн на енергийните пазари, така че да се повиши тяхната гъвкавост. Цената до 2030 година също вероятно ще остане по-висока. Например изгарянето на водород и амоняк в японска въглищна централа води до с 30% по-високи производствени разходи, отколкото са цените на пазара за базова енергия. Тази разлика обаче може да бъде смекчена от пиковото търсене на пазарите - тогава разликата би била 15%, както и от цената на въглеродните квоти, които използват развитите икономики.

Но това е само една възможност и повишената конкуренция от други нисковъглеродни технологии, както и възможностите за съхранение на електроенергия, както и възможността за ефективни технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид при използване на въглищни инсталации, могат да дадат решението на проблема, за който днес трудно може да бъде намерено лесно решение.