Ореолът на банковите стрес тестове избледнява

Когато Банката на Англия обяви резултатите от годишните стрес тестове за банковия сектор на Обединеното кралство през декември, служителите изглеждаха учудени единствено, че не могат да доведат журналисти на представянето заради Covid ограниченията.

Драмата на това съобщение отдавна избледня през седемте години, откакто централната банка започна ежегодно да тества способността на кредиторите да устоят на Армагедон, пише FT.

Отминаха дните, когато инвеститорите чакаха с нетърпение да открият коя банка ще трябва да набира допълнителен капитал или да ограничава дивидентите, за да приведе баланса си в съответствие с изискванията и правилата.

Последният провал в стрес тест на британската централна банка е през 2016 г., когато национализираната Royal Bank of Scotland получи нареждане да преразгледа капиталовия си план.

В Ирландия през 2010-2011 г. цялата страна затаи дъх, за да посрещне оценката за размера на дисбалансите на своите банки. Тогава всички разбраха, че капиталовата дупка е толкова голяма, че Ирландия ще трябва да вземе спасителна помощ от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), за да я запуши.

Банките в някои части на континентална Европа наблюдаваха първите стрес тестове на Европейската централна банка (ЕЦБ) в края на 2014 г. с подобен трепет.

Сега вече живеем в новото нормално. Провал на стрес тест вече е рядко явление за банките.

„За какво се правят всички тези неща, след като всички ги подминават?“, коментира служител на централната банка на Великобритания, който участва в обсъжданията след кризата относно стрес тестовете. С всяка изминала година този служител поставя под въпрос информацията, която тестовете дават на централните банкери и регулаторите.

Едно нещо, за което световните регулатори биха приветствали информацията от стрес тестовете, е за да оценят как ще се справят банките в условията на многогодишно разрушително събитие като пандемия. Стрес тестовете мълчаха по този въпрос, защото криза като Covid никога не беше сред въображаемите апокалиптични сценарии, срещу които банките бяха тествани.

Все пак анализатор, който отразява тези неща от самото им начало, казва, че стрес тестовете все още са полезни за клиентите му, въпреки че значението им е намаляло рязко след световната финансова криза.

Тестовете в САЩ, които директно определят максимални нива на дивидент, са най-въздействащи. Версията за ЕС, която сега се контролира от Европейския банков орган, има най-малко практично четене, тъй като фокусът е върху оценката на устойчивостта, а не върху налагането на действия.

Тестовете все пак предлагат ценни стандартизирани данни за банките. В защита на стрес тестовете, служителите твърдят, че банките са добре капитализирани, отчасти защото се подлагат на оценки всяка година. Банките искат да запазят капитала си на ниво, което минимизира шансовете за унизителен провал.

Строгото тестване на банките подобрява и управлението на риска, допълват същите служители. Тук американците имат най-силни претенции, защото стрес тестовете в САЩ включват качествен елемент, при който Федералният резерв разглежда вътрешните проверки и баланси на банките и налага подобрения, ако е необходимо.

По-широкият глобален аргумент е, че частта с твърди числа от стрес тестовете предлага полезна представа за рисковете, които банките поемат. Ако те бяха въведени в началото на века, банките щяха да знаят на какъв риск са се изложили с отпускането на рискови ипотечни кредити.

Служители на банки са съгласни с тази логика до известна степен. Един ветеран от индустрията казва, че стрес тестовете са „супер полезни“ за разбиране на рисковете и „много добър инструмент за провеждане на дискусия с хора, които не са вторачени в числата“.

Той допълва обаче, че сложността на регулаторните стрес тестове може да навреди на управлението на риска, като изисква огромни ресурси. Този ветеран се притеснява, че отделът за риск на банката му е пропуснал скорошен голям проблем с клиент, защото се стреми да отговори на изискванията за съответствие на регулаторите и „всички наши ресурси отиват в регулаторните стрес тестове“.

„Стрес тестовете са важни . . . но ако ще ги правим, нека ги правим рационално“, допълва служител от друга банка. Според него сложността на процеса не е от полза.

В САЩ разработените от банките сценарии са част от годишната оценка на Фед. Мениджърите на риска казват, че Фед притиска банките да създадат по-екстремни сценарии. Най-екстремният е падането на астероид, но по-умелите мениджъри на риска посочват, че ако това се случи, светът ще има много по-големи проблеми.