Какво ще бъде отражението на последните развития в Гърция върху България?

Пламен Дерменджиев, банков и инвестиционен експерт:

Фалитът на Гърция бе отдавна очаквано събитие. Във времена на историческа турбулентност на финансовите пазари несъмнено неконтролируемия фалит би предизвикал „неконтролируеми” щети. Засега „Тройката” може да се похвали, че държи разходите (загубите) под контрол, но получава сериозни критики, че несправедливо прехвърли голяма част от тези загуби от частния към публичния сектор. Вероятно това е причината, частните инвеститори в гръцки дълг толкова лесно да се съгласят да отпишат съществена част от него.

Що  се отнася до влиянието на „счетоводното записване” на преструктурирането, само по себе си то едва ли ще окаже някакво пряко влияние от тук нататък. Тенденциите вече са отдавна очертани. В контекста на въпроса аз ги виждам в следното:

1. Превръщане на българските банки с гръцки капитали в банки „зомбита”, с все по-малки пазарни дялове и ниска рентабилност. Причините за това са много, но главното е, че предпочитанията към висока ликвидност и нисък риск ще бъдат много по-големи от тези към рентабилност. Още повече, че прикритите в момента загуби (неотчетени обезценки), ще бъдат разсрочени (отчетени) в следващите няколко години, което очевидно ще се отрази негативно на рентабилността.

2. Гръцкият бизнес у нас ще се повлияе от всичко друго, но не и от сделката по дълга, просто защото бизнесът си е бизнес, независимо дали е гръцки или български.

3. Цената на финансиране на бюджета ще падне, ако икономиката покаже признаци за устойчив растеж. Оказва се, че ниските нива на бюджетен дефицит и външен публичен дълг не са достатъчни за да доведат до падането на пазарните лихвени проценти у нас. Изводът е, че или имаме картелиране между основните участници на капиталовия пазар у нас - банките, или че постигнатите нива на горепосочените индикатори са неустойчиви, или и двете.

През последните години макроикономическата стабилност у нас бе постигната чрез силно рестриктивна фискална политика в условията на валутен съвет, т.е. при липса на парична политика. При неработеща икономика е ясно, че тази стабилност не може да продължи дълго. Устойчива стабилност на финансовите пазари може да се постигне, само ако имаме работеща конкурентоспособна икономика, а това въобще не е сигурно, а напротив.

Някои ще кажат, че фискалната ни политика не е рестриктивна предвид ниските преки данъци, но замислете се - в тези години, когато компаниите трупат огромни загуби, които ще могат да разсрочват в следващите 5 години, кой се интересува от ниските преки данъци. В момента последното нещо, което интересува инвеститорите е размера на преките данъци у нас. Така, че да не се чуди премиерът защо имаме ниски преки данъци, а инвеститорите ги няма.

Стефан Асенов, консултант:

Успеха на гръцкото правителство, което успя да се споразумее с 85,8% от частните си кредитори за преструктуриране на дълга си (чрез отписването на 74% от дължимото публичният дълг ще бъде намален с над 100 млрд. евро), в комбинация с успешните пласирания на дълг от няколко проблемни европейски икономики, изпусна напрежението от финансовите пазари. Поне временно опасенията от „апокалиптични“ сценарии за бъдещето на Гърция от типа на контролиран или не фалит, напускане на еврозоната, въвеждане на драхмата и др. остават на втори план.

Чрез това споразумение Гърция избегна фалита и вече няма пречки пред втория спасителен план от ЕС, ЕЦБ  и МВФ в размер на 130 млрд. евро. Министрите на финансите на еврозоната вече одобриха отпускането на първия транш от 35,5 млрд. евро за Гърция, чрез които страната ще финансира сделката с частните инвеститори по преструктуриране на своя дълг.

В тази ситуация, независимо, че гръцките банки държат около 30% от дълга, и наложителното отписване на част от него не смятам че ще се отрази пагубно или ще доведе до дестабилизация на българските им поделения по няколко причини: почти всички от тях са регистрирани като български юридически лица от БНБ, според националното законодателство; капиталовите изисквания от страна на БНБ към банките са може би най-високите в ЕС; БНБ още през 2009 г. успя да сключи споразумение с банките майки да не изтеглят ресурс от дъщерните си поделения в България.

Това споразумение е в унисон с призива на Световната банка към европейските финансови институции да гарантират, че ще задържат позициите си в региона. Влоговете на гражданите са гарантирани от българския Фонд за гарантиране на влоговете, който разполага с над 1,3 млрд. лева. Банките са на печалба и редовно изплащат вноските си към ФГВБ. Повечето гръцки банки в опита си да преодолеят мащаба и ограниченията на националния си пазар предприеха инвазия в почти цяла Югоизточна Европа, а по този начин разпределиха, балансираха и хеджираха капиталите си, инвестициите и риска на повече пазари, като имаха време да подобрят донякъде портфейлите си и да намалят дела на „токсичния гръцки дълг“ в тях.

Относно опасността гръцките банки да изтеглят активи от България и тук за момента няма място за притеснение. Банковата система  е свръх капитализирана. Влоговете  на домакинствата минаха рекордните 32 млрд. лева. За последните три години около 5 млрд. лева са изтеглени от банките майки (около 60-70% от тях гръцки) и не последваха проблеми за банковата ни система.

А в случай, че някоя от гръцките банки, опериращи в България се принуди да продава активи, то те ще бъдат купени от друга европейска, американска или друга банка, която няма капиталови проблеми. При тази хипотеза дори е възможно да се генерира и положителен ефект, а именно консолидиране и засилване на банковия сектор.

Що се отнася до гръцкия бизнес в България, засега ефектът е по-скоро положителен. За около година стотици гръцки фирми се пререгистрираха тук, а хиляди гръцки граждани прехвърлиха спестяванията си в български банки.

Що се отнася до БФБ не виждам пряк ефект. Още в началото на кризата, за съжаление, гръцките инвестиции на капиталовия пазар бяха изтеглени и сега са на санитарния си минимум. При едно средносрочно успокояване на пазарите дори може някои инвеститори, излезли от Гърция да погледнат и към БФБ.

А миналата седмица, около крайната дата за споразумението между гръцката държава и частните кредитори, когато имаше положителни индикации, тя падна до 290 пункта.