Затишие пред валутна буря

Основните обменни курсове на долара досега бяха изненадващо стабилни по време на пандемията, най-вероятно защото лихвените проценти на основните централни банки на практика са замразени на или близо до нула. Но въпреки че настоящата статичност може да продължи известно време, тя няма да продължи вечно, пише Кенет Рогоф в свой анализ.

Докато алтернативните активи като злато и биткойн процъфтяват по време на пандемията, някои топ икономисти прогнозират рязък спад в щатския долар. Това все още може да се случи. Досега, въпреки непоследователното управление на пандемията в САЩ, огромните разходи за облекчаване на икономическата катастрофа и облекчаването на паричната политика, основните курсове на долара бяха ужасно спокойни. Дори продължаващата предизборна драма не оказва голямо влияние.

Разбира се, еврото поскъпна с около 6% спрямо долара досега през 2020 г., но това не е нищо в сравнение с дивите водовъртежи, които се случиха след финансовата криза през 2008 г., когато доларът варираше между 1,58 и 1,07 долара за евро. По същия начин обменният курс йена-долар почти не се е променил по време на пандемията, но варира между 90 и 123 йени за долар през Голямата рецесия. А доларовият индекс в момента се намира приблизително на нивото си от средата на февруари.

Подобна стабилност е изненадваща, като се има предвид, че нестабилността на обменния курс обикновено нараства значително по време на рецесиите в САЩ. Анализатори от Лондонското училище по икономика и Световната банка смятат, че приглушеният отговор на основните валутни курсове е един от основните макроикономически пъзели на пандемията.

Икономистите знаят от десетилетия, че обяснението на валутните движения е изключително трудно. Въпреки това, преобладаващата презумпция е, че в среда на по-голяма глобална макроикономическа несигурност, каквато повечето от нас са виждали през живота си, валутните курсове трябва да се променят и то рязко. Но дори когато втора вълна от COVID-19 зашемети Европа, еврото падна само с няколко процента. Преговорите за фискални стимули в САЩ са темата на деня в един ден, на следващия ден се отлагат. И въпреки че несигурността на изборите в Америка върви към разрешаване, предстоят още огромни политически битки. Досега обаче всяка реакция на обменния курс е сравнително малка.

Никой не знае със сигурност какво може да държи валутните движения под контрол. Възможните обяснения включват често щедрото въвеждане на линии за валутен суап и масивни правителствени фискални политики по целия свят. Но най-правдоподобната причина е парализата на конвенционалната парична политика. Всички лихвени проценти на основните централни банки са на или близо до ефективната долна граница (около нула) и водещите анализатори вярват, че ще останат там в продължение на много години, дори при оптимистичен сценарий на растеж.

Ако не беше почти нулевата долна граница, повечето централни банки сега щяха да определят лихвени проценти далеч под нулата, да речем, на минус 3-4%. Това предполага, че дори когато икономиката се подобрява, може да мине доста време, преди политиците да са готови да се „откачат“ от нулата и да повишат ставките на положителна територия.

Лихвените проценти едва ли са единственият вероятен двигател на обменните курсове. Други фактори като търговски дисбаланс и риск, също са важни. И, разбира се, централните банки са ангажирани с различни квазифискални дейности като количествено облекчаване. Но с лихвените проценти, основно в замразено състояние, може би най-големият източник на несигурност е изчезнал. Всъщност, авторите на изследването смятат, че нестабилността на основния валутен курс е намалявала много преди пандемията, особено когато една след друга централните банки гравитираха около нулевата граница. Оттогава COVID-19 утвърди тези свръхниски лихвени проценти.

Но настоящата статичност няма да продължи вечно. Контролирайки относителните темпове на инфлация, реалната стойност на широкия доларов индекс се е повишавала в продължение на почти десетилетие и в един момент вероятно отчасти ще се върне към средната стойност (както се случи в началото на 2000-те). Понастоящем втората вълна на вируса удря Европа по-силно от САЩ, но този модел може скоро да се обърне с настъпването на зимата. И въпреки че САЩ все още имат огромен капацитет да предоставят така необходимата помощ на тежко засегнатите работници и малкия бизнес, нарастващият дял на американския публичен и корпоративен дълг на световните пазари предполага дългосрочна нестабилност.

Просто казано, съществува фундаментално несъответствие в дългосрочен план между постоянно нарастващия дял на американския дълг на световните пазари и непрекъснато намаляващия дял на американската продукция в глобалната икономика. Международният валутен фонд очаква китайската икономика да се разшири с 10% в края на 2021 г. спрямо година по-рано. Паралелен проблем в крайна сметка доведе до разпадането на следвоенната система на Бретън Уудс с фиксирани обменни курсове.

В краткосрочен и средносрочен план доларът със сигурност може да поскъпне още повече, особено ако нови вълни от COVID-19 стресират финансовите пазари и предизвикат бягство към безопасни активи. И настрана от несигурността на обменните курсове, огромна е вероятността зелената валута да продължи да бъде крал през 2030 г. Но си струва да си припомним, че икономически травми, каквито сега преживяваме, често се оказват болезнени повратни точки.