В долара все още има много живот

Американският долар претърпя драматичен спад през последните месеци. Но лошите летни дни е малко вероятно да продължат за зелената валута. Много от факторите, които изглежда обясняват скорошната й слабост - особено спрямо валутите на страните от Г-10 - може да не останат в сила през следващите месеци, пише за Financial Times Доминик Банинг, старши валутен стратег за HSBC в Лондон. 

За момента изглежда, че валутните пазари просто вярват в настоящата тенденция, като използват обясненията за обезценяването на долара, за да предвиждат продължаващ негов спад. Повечето анализатори и инвеститори се съсредоточиха върху цикличните фактори, обвинявайки намалените очаквания за растежа в САЩ, по-ниските лихви и бързото разширяване на баланса на Федералния резерв.

Така че си струва да си зададем въпроса колко мощни са тези сили и колко вероятно е да продължат да действат.

Един от най-популярните циклични аргументи за слабостта на долара е, че растежът в САЩ ще се забави допълнително, или няма да бъде в състояние да се възстанови бързо, поради очертаващата се „втора вълна” на инфекции от Covid-19, заливаща цялата страна, което предполага удължаване или разширяване на икономическата блокада. На пръв поглед това изглежда разумно предположение, но не представлява прогноза за бъдещо понижение на долара.

Няма признак за такава слабост в икономическите данни. Растежът на еврозоната през второто тримесечие показа много по-агресивно забавяне, отколкото в САЩ, докато последните индекси на американските мениджъри по доставките вече показват по-силен отскок. Разбира се, нещата могат да се променят, но няма много доказателства за задаващо се по-лошо икономическо представяне в Америка.

Тази преценка също така игнорира изменчивостта в броя на случаите с коронавирус по света. Сега в части от Азия и Европа вирусът се завръща, докато разпространението му в САЩ изглежда се забавя. Този нов ръст може да бъде особено проблемен за части от Европа през летния туристически сезон и би могъл да обърне очакванията на пазара за скоростта на икономическото възстановяване от драматичния спад през второто тримесечие.

Тази обща несигурност се проявява в икономическите прогнози. Обхватът на прогнозите за растежа в САЩ и еврозоната през 2020 и 2021 г. е по-широк от всякога. Макар че пазарните участници винаги се борят с неяснота в своите предвиждания и инвестиционни решения, степента на неточност в момента изглежда особено повишена. Така че, да се възприеме твърда убеденост относно долара въз основа на тези предвиждания за растежа, изглежда в най-добрия случай рисковано, а в най-лошия - безразсъдно.

Доходността на облигациите в САЩ се сви спрямо тази в еврозоната, което отразява хода на Фед да намали лихвените проценти до почти нула на фона на кризата с Covid-19 и залаганията на инвеститорите, че икономическите перспективи на Европа са по-добри. Европейската централна банка имаше по-малко пространство за маневриране, след като нейният основният лихвен процент вече беше отрицателен.

Но макар по-ниската доходност в САЩ да отслаби долара поради намаляване привлекателността на доларовите активи, прогнозирането на по-нататъшно обезценяване на зелената валута ще изисква още по-големи спадове на доходността.

Изглежда на пазара има малцина, които залагат на подобен резултат, или на допълнителни лихвени понижения от Фед, които могат да го предизвикат. Така че този фактор зад последното обезценяване на долара изглежда е напът да избледнее. Разликите между основните лихви на централните банки вероятно ще останат компресирани, но стабилни в продължение на много месеци.

Друг важен фактор за долара беше отрицателната „реална доходност“ (коригирана с инфлацията), която спадна до рекордни дъна. Но доларът далеч не е единствената валута, която предлага отрицателна реална доходност. Еврото и паундът правят това от много години, често без пазарите да обръщат особено внимание, така че не е ясно защо сега това трябва да се разглежда като такъв проблем за долара.

А за да намалее още реалната доходност, номиналната трябва да продължи да пада или инфлацията трябва да се повиши. За да се случи последното, ще трябва да има по-силен растеж в САЩ. Така че продажбата на долара заради по-ниска реална доходност означава отказ от валутата при очаквания за по-стабилно възстановяване. Това просто няма смисъл.

Има ли други причини за спада на долара? Някои биха могли да посочат структурни фактори като „двойния“ дефицит - по бюджета и по текущата сметка, или постепенната ерозия на статута на долара като резервна валута. Но тези фактори са в сила от десетилетия, така че е трудно да се отдадат на тях последните движения.

Доларът може и да отслабва през последните няколко месеца, но в стария валутен боец все още има много живот. Инвеститорите, очакващи допълнителна слабост, просто на базата на екстраполация на последните тенденции, могат в крайна сметка да останат с празни ръце.