Аукционните къщи търсят начини да засилят влиянието си на пазара на изкуството

Докато галерии като James Cohan имат възможността да предлагат на колекционерите водещите творби на художниците, които представляват, аукционните къщи имат и други предимства. Те могат да достигнат до най-широката мрежа от заинтересовани купувачи. Освен това са в състояние да постигнат по-високи цени и не дискриминират толкова, колкото галериите, когато става дума за избора на перфектния колекционер за работа.

Пазарно ориентираната нагласа може да бъде в полза на аукционната къща, тъй като от изкуство се интересуват все повече хора. Джей – Зи, Леонардо ди Каприо и Стив Мартин също са колекционери. Галериите могат да са твърде смущаващи за аутсайдерите. Аукционните къщи като Christie's и Sotheby's дават на подобен тип хора увереност, тъй като взаимоотношенията с частните търговци са твърде сложни за тях.

Актьорът Даниел Радклиф, който е колекционер, признава, че открил, че купуването на произведение на изкуството може да се окаже изключително трудно, дори и да можеш да си го позволиш. Той така и не успял да се сдобие с една от работите на Джим Ходжис, защото арт дилър от Ню Йорк му казал, че е „в очакване на по-престижен колекционер, който да я купи“.

Междувременно Christie's разширява програмата си за „продаващи изложби“, при които всички изложени произведения могат да бъдат закупени. Втората най-голяма акуционна къща в света Sotheby's също работи в посока показването на изложби на продаващи художници, но до момента резултатите са смесени.

През 2007 г. Christie's придоби галерията Haunch of Vension, но я затвори по-рано тази година, превръщайки я в отдел за частни продажби. Галерията S2 на Sotheby's, която отвори врати през 2011 г. в Ню Йорк и през 2013 г. В Лондон, продължава да е платформа за частни продажби. През 2012 г. аукционната къща отчете 903,5 млн. долара от частни продажби. Сумата се равнява на 17 на сто от общата сума за годината – 5,4 млрд. долара.

Двете аукционни къщи се изправят в ожесточена надпревара в продаването на съвременни художествени шедьоври от колекциите на частните колекционери, те търсят всеки възможен начин да разработят нов пазар. Това до голяма степен важи най-вече за Sotheby's, която остава под натиска от страна на най-големия си акционер Дан Льоб. Частните продажби биха могли да ѝ осигурят решаващо предимство – да убеждава колекционерите, че сега е времето да продават, като им се гарантира, че имената им няма да станат публично достояние по никакъв начин.

Но в крайна сметка колекционирането на произведения на изкуството е задвижвано от някаква страст. За аукционните къщи ще бъде трудно да работят с колекционерите и художниците така, както отделните дилъри могат да го направят. Според някои е трудно да се направи галерия без лице.

Въпреки това аукционните къщи дават заявка, че ще се опитат по всякакъв начин да пристиснат частния пазар. А докато Christie's използва своите огромни ресурси, на галериите ще им бъде все по-трудно да я спрат да се превърне в организатор на едни от най-големите международни частни сделки на пазара на изкуството.