Може ли културата да спаси градовете?

Могат ли парите да променят градовете в дългосрочен план?

Най-уместният въпрос, който стои на дневен ред, е кой печели от подобна инвестиция. Местното население усеща преди всичко културните предимства като достъпа до нови музеи, фестивали и други събития.

Sea Change твърди, че се създават нови работни места, а в нейния случай тя е открила 700 такива, след като прави инвестиция от 170 млн. долара. В същото време, ако даден район се превърне в особено популярен, има тенденция хората с по-високи доходи да се облагодетелстват за сметка на другите, които са с по-ниски доходи.

Покачващите се цени на жилищата, често цитирани като мярка за успех, невинаги са положителен резултат. Обикновено са знак, че бедните са принудени да се изнесат или нямат възможност да се пренесат на въпросното място. Освен това културната регенерация като модел не трябва да измества стратегията за растеж на икономиката.

Какво се случва с качеството на самото културно обновление? Едва ли се създават някакви шедьоври. Често се изграждат скъпи сгради, които бързо опустяват.

Едно е сигурно, че докато тези икономически проблеми продължават да са в сила, толкова по-малко пари ще има за подобни проекти, особено когато все още не е ясно какви точно резултати носят. Докато проектите за регенерация чрез изкуство продължават да бъдат развивани, трябва да се мисли каква икономическа и културна стойност ще донесат на въпросния район.