Може ли културата да спаси градовете?

Британските крайморски градове не се радват на най-добрите си дни.  Атрактивността на някога оживените модерни курорти си отиде още през 70-те години. Безработицата там е висока. Улиците са осеяни с празни магазини. Бедността също е голяма, пише BBC.

Но след пътешествие по крайбрежието ще забележите няколко промени. Милиони са  инвестирани в областта на изкуствата и в схеми за културна интеграция. Между 2008 и 2010 г. Правителството на Великобритания финансира инициативата Sea Change, отпускайки 37 млн. паунда (62 млн. долара) за подобряването на 34 части от югоизточното крайбрежие.

Градът Хейстингс, който някога е бил рибарско селище, сега се гордее с галерия Jerwood, която е декорирана с тъмни плочки и се е приютила на мястото на бивш паркинг. Вътре се помещава колекция от британско изкуство от XX и XXI век. Предвидено е и място за временни изложби. Галерията струва 6 млн. долара и е част от по-голяма схема на стойност 15 млн. долара.

Блекпул също е морски курорт, който е бил изключително популярен през 50-те години. Днес той се опитва да преосмисли своята роля чрез изкуството. Тук проектите са преди всичко публични като “Desire” - скулптурата на Крис Найт, висока 8 метра.

Творческата класа

Този вид трансформация не се ограничава само до крайбрежните градове или само до Великобритания. По целия свят културата е използвана, за да вдъхне нов живот на градовете, а тази концепция е активна на практика от около две десетилетия. Истанбул, Барселона, Бостън, Торонто и Мексико са сред градовете, които са преживели големи икономически промени, но са насочили плановете си към подобни стратегии за обновление.

Всичко започва в края на 80-те години. Редицата икономически и социални промени означават, че са необходими нови икономически политики. Воденото от културата обновление проработва реално в Глазгоу, когато градът става Европейска столица на културата през 1990 г. Вторият такъв пример е Билбао, където през 1997 г. музеят Гугенхайм отвори врати и тласна туризма нагоре. Моделът бързо бе възприет и в други точки на света.

Политиците във Великобритания прегръщат идеята на Ричард Флорида, авторът на „The Rise of the Creative Class”, за творческите градове. Според нея, ако на дадено място има креативен и инициативен човек, той сам ще доведе парите.

Има и други фактори, които обясняват популярността на идеята за оживление чрез култура.

„Имаше промяна в идеята за културата и нейната социална и обществена цел“, посочва Дейв О'Брайън, лектор по Културни индустрии в City University в Лондон. Основните цели на този нов модел са подобряване на местната икономика и изграждането на общност, която да се чувства добре.

Един пример за тази стратегия е програмата Европейска столица на културата, чиято цел е да отбележи „богатството и разнообразието на европейските култури“, да „насърчи чувството за европейско гражданство“, да „регенерира градовете“ и да им помогне да изградят по-ясен международен профил, който да даде тласък на туризма.

Въпреки че се появяват редица добри арт галерии, а художниците, които работят с тях, се оказват истински късметлии, всичко това не се случва без яростна съпротива. В Хейстингс например активисти се обявяват против галерия Jerwood, тъй като смятат, че тя е им е била натрапена и няма да постигне желаните резултати, ето защо трябва да бъде преместена на ново място.