Дали Олимпийските игри в Рио от тази година ще се запомнят като успех или като провал? Трудно е отсега да намерим отговор на този въпрос, коментира VisualCapitalist.
Това, което знаем, обаче е, че в странния свят на домакинствата на Олимпийските игри разходите в Рио, надвишили планирания бюджет, са всъщност доста добри в сравнение с други минали събития.
Графиката на HowMuch.net представя данните от скорошно изследване на Oxford University, което сравнява бюджетите при предишни олимпиади.
Проучването открива, че разходите за Олимпийските игри са били средно надвишавани със зашеметяващите 156% от 1968 до 2016 г. Това означава, че игрите с Рио могат да бъдат обявени за истински бюджетен успех, или поне в относително изражение, със „само“ 51% завишен бюджет.
Трябва да се отбележи, че проучването включва само разходите, свързани със спортовете, например тези за строенето на съоръженията. Изследването изключва непреки капиталови разходи като подобряване на транспортната или хотелска инфраструктура, тъй като данните за тези разходи са по-трудни за установяване и често са ненадеждни.
Освен това някои Олимпийски игри не са включени в проучването, тъй като няма налични публични данни за бюджетите им.
Добрата новина за организаторите е, че превишаването на разходите, като процент, като цяло се понижава.
Летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г. изненадват всички, надвишавайки бюджета си с 720%, а градът затъва в дългове за 30 години напред. Игрите в Лейк Пласид (1980), Барселона (1992) и Лилехамер (1994) също превишават сериозно бюджетите си съответно с 324%, 266% и 277%.
Последните олимпиади – с изключение на тази в Сочи (289%), се справят доста добре. Средното надвишаване на разходите от 1998 г. насам е само 73%.
Лошата новина за организаторите е, че разходите като цяло все още нарастват. Организаторите се справят съвсем малко „по-добре“ с изготвянето на бюджетите им.
Най-скъпите летни олимпийски игри са в Лондон през 2012 г. със сумата от 15 млрд. долара, следвани от Барселона (1992) с 9,7 млрд. долара и Монреал (1976) с 6,1 млрд. долара. Само зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. са по-скъпи от тези в Лондон с цена от 21,9 млрд. долара. Втората най-скъпа зимна Олимпиада е в Торино (2006) с 4,4 млрд. долара, а третата – в Солт Лейк Сити през 2002 г. с 2,5 млрд. долара.
Коя обаче е грозната страна на нещата за бъдещите организатори на олимпийски игри?
Според проучването проблемите с бюджетите на олимпиадите са безпрецедентни, когато се разгледат като мегапроекти: „Олимпийските игри имат най-високото средно надхвърляне на бюджетите спрямо който и да е друг мегапроект със 156% в реално изражение. За сравнение екипът на Бент Фливбьорг през 2012 г. открива, че средното надвишаване на разходите при големите транспортни проекти е с 20% при пътищата, 34% при големите мостове и тунели и 45% при железопътната инфраструктура“.
Огромна разлика обаче е, че понякога инфраструктурните проекти се вместват в бюджетите си. Олимпийските проекти, от друга страна, винаги ги надвишават, и то с огромни суми.
И само в този странен контекст игрите в Рио могат да се разглеждат като бюджетен „успех“.




DARA награди победителката в първата "Евровизия Азия"
Седмичен хороскоп 16 ноември - 23 ноември 2026
Земетресение с магнитуд 3,2 край Смолян
Футболист на Черно море игра цял мач за България срещу Латвия
Варненецът Иван Иванов загуби на 1/4-финал в Португалия
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Инвеститорите в центрове за данни подценяват климатичните рискове
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Лозенец вече е недостъпен за младите семейства: Все повече хора ще живеят под наем
Тодор Джиков: Растящият дефицит и външният дълг повлияха на оценката на Standard & Poor’s
Димо Дренчев: Обещанията за по-ниски лихви по кредитите след подобряване на рейтинга се провалиха
Любомир Дацов: Има риск икономическият растеж да падне до минус 0,7% през 2028 г.