Музикалната индустрия расте за пета поредна година

Приходите на музикалната индустрия в глобален мащаб са нараснали с 8,2% през 2019 г. Това е петата поредна година на растеж, разкрива годишният доклад "Global Music Report 2020" на Международната федерация на музикалната индустрия (IFPI).

Според него ръстът до голяма степен се дължи на все по-засиленото потребление на музика през платени стрийминг услуги. Доказателството за това е, че броят на платените стрийминг акаунти е достигнал 341 млн. до края на календарната година, а свързаните с тях приходи са се увеличили с 24,1 на сто.

Според IFPI десетте най-големи пазара са записали растеж, без Япония. На всички тези места се наблюдава особено силен ръст на платения стрийминг и в резултат на това има двуцифрен растеж на приходите от тези услуги.

От своя страна, звукозаписните компании са фокусирани върху създаването на устойчива среда за музикалните пазари по целия свят. Те продължават да инвестират въпреки трудните времена. За да може растежът да продължи, особено като се има предвид несигурността, създадена от кризата с Covid-19, която засяга всички части на музикалната индустрия, политическата среда трябва да подкрепи онези, които инвестират в артистите и представляват модерната, фокусирана в бъдещето звукозаписна индустрия, гласи още докладът.

Международната федерация подчертава, че в момента компаниите от сектора по целия свят се опитват да подкрепят своите автори в рамките на тази криза.

Общите приходи от стрийминг, водещият формат, са се увеличили с 22,9% през 2019 г. до 11,4 млрд. долара. За първи път през 2019 г. стриймингът е донесъл повече от половината от общите приходи на индустрията, като на него вече се падат 56,1% от пазара. Платеният аудио стрийминг е ключов двигател, като почти всички пазари в света отбелязват растеж на този показател за втора година.

Като се изключи стриймингът, приходите от дигитална музика бележат спад от 15,3% през 2019 г., предимно заради силното понижение в приходите от сваляне на музика на редица пазари. Този формат в момента разполага с 5,9% дял от общия пазар. Латинска Америка, регионът с най-голямо понижение на приходи от дигитална музика отвъд стрийминга, записва най-висок ръст на общите си приходи от стрийминг, което подчертава миграцията на дигиталните приходи от стария към новия формат.

Въпреки че приходите от продажбата на физически музикални копия са се свили с 5,3% през 2019 г. и вече са около една пета от целия пазар (21,6%), понижението им е по-бавно от това през предходната година, когато беше 10,3%. Малък брой страни обаче се радват на растеж на приходите от физически копия, включително Съединените щати (3,2%) и Испания (7,2%). Приходите от плочи са се повишили с 5,3 на сто и вече са 16,4% от общите приходи от музика на физически носители.

Приходите от права от изпълнение – ползването на музика на публични места, отчита 3,6% спад през 2019 г. Средствата от ползването на музика в реклами, филми, игри и телевизия се радват на 5,8% повишение, но ръстът е по-малък от този за предходната година, който беше 11,6%. Въпреки това делът от общите приходи се запазва – 2,4%.

Тенденциите в България следват тези в глобален мащаб, като за миналата година приходите от стрийминг в страната са се увеличили с повече от 65%, като представляват 33,2% дял от общите приходи на българския музикален пазар, твърди изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти Ина Килева. По думите ѝ пазарът у нас бележи 22,1% годишен ръст до 7,4 млн. долара.