Новата парижка мечта на Ралф Лорен

Един от най-прочутите модни дизайнери в САЩ, Ралф Лорен, намира емоционална връзка, която събужда филантропските му инстинкти.

В Амфитеатъра (Amphithéâtre d’honneur) на Националното училище по изящни изкуства (École Nationale Supérieure des Beaux-Arts) в Париж, който той се ангажира да реставрира, мислите на Лорен се връщат половин век назад. Той си спомня за баща си, който бил художник и емигрирал в Америка от Русия. Научил се да рисува стенописи, за да изхранва семейството си с четири деца, пише New York Times.

73-годишният дизайнер откри първото си ревю в Париж именно в училището, заобиколен от цялото си семейство. Колекцията му Есен 2013 г., съчетаваща елементи от руската история с богато украсените казашки шапки, бе представена пред елита на френското общество - от принцесата на Монако Шарлен до Катрин Деньов и Шарлот Гейнсбур, които забавляваха гостите с изпълненията си.

Осъществена заедно със сина му Дейвид, който е изпълнителен вицепрезидент на компанията, реставрацията на амфитеатъра няма да е ограничена до историческия фриз, нарисуван от Пол Деларош от 1836 до 1841 г., но ще се опита да отвори пространството за века на технологиите.

"Амфитеатърът винаги е бил сърцето на тази институция - всички велики артисти и мислители са се събирали тук да обсъждат идеите си", споделя Дейвид Лорен. "Целта ни е да намерим начин това да стане част от 2000-те години. С помощта на съвременните технологии тези идеи ще могат да се споделят в глобален мащаб - в САЩ или в Китай, където и да сте по света, ще можете да чуете страхотни идеи за изкуството и културата", обяснява той.
Лорен започва кариерата си не в училище по изкуствата, а като продава вратовръзки. Шефът му попарва мечтите му, като му казва, че "светът не е готов за Ралф Лорен".

"Често се чудя какво ли би било да уча в подобно училище", казва дизайнерът. "Вероятно никога нямаше да ме приемат. Често разглеждам колекциите си през всички тези 45 години, за да видя какво не съм направил, какво съм пропуснал. Смятам това за вид изкуство, вид лично изразяване. Има визия, има история, има мечта и емоция".

Емоцията е ключова дума в речника на Ралф Лорен. Когато през 1987 г. е приет в болница заради мозъчен тумор и се среща с редактор, който страда от рак, си спомня собствения си ужас, когато майка страдала от сериозен здравен проблем. Резултатът е създаването на "Мода срещу рака на гърдата" (Fashion Targets Breast Cancer) - инициатива за център за борба с рака в Харлем, Ню Йорк, подкрепена от цялата модна индустрия, както и линията продукти "Розово пони" (Pink Pony), приходите от които отиват в подкрепа на организации за борба с рака.

Дълбоките чувства на Лорен към митичната американска мечта го карат през 1999 г. да реставрира знамето, вдъхновило националния химн, което е изложено в Смитсъновия музей във Вашингтон.

А ентусиазмът му към Париж го води към сегашния му проект.

Лорен не иска да бъде възхваляван за приноса си за реставрирането на училището по изкуства. "Никога не съм мислел, че нещата, които правя, ще станат публично достояние", казва той. "Освен това не харесвам думата 'филантропия', защото тя ме отделя от емоцията как и защо съм направил тези неща".