Щедрият дърдорко: Боб Уилсън

"Илюзионистът". Първият добър филм, който съм гледал от доста време насам", пише Боб Уилсън в имейл до редактора на Bloomberg и негова приятелка Мануела Холтърхоф на 22 декември. Няколко часа след тази необичайно положителна оценка финансистът и филантроп скача от апартамента си в Манхатън. Той е на 87 години.

Двамата се познават от над 30 години, след като се срещат по повод статия на Холтърхоф за Wall Street Journal, в която тя изразява негативна оценка за представлението "Саломе" на Метрополитън опера. По онова време той все още се надява да стане милиардер - цел, от която се отказва, след като натрупва 800 млн. долара.

Веднъж Холтърхоф го кани на парти, организирано от президента на фондация Kress и председател на Световния фонд за защита на паметниците Мерилин Пери. Двамата започват да пътуват по света и да спасяват исторически сгради и древни паметници на културата. Той дарява 100 млн. долара на фонда, както и сериозни суми на други институции, борещи се с разрушителните последици от човешкото поведение на планетата, включително Фонда за защита на околната среда.

Прави големи дарения и на католическите училища, защото като атеист мрази учителските синдикати повече от религията.

До края на живота си така и не заобичва книгите. Когато Холтърхоф му подарява "Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас, нейният любим роман, той казва: "Благодаря. Портиерът ми ще я хареса".

Апартаментът му с дълъг балкон с гледка към Сентръл Парк по думите му струва около 20 млн. долара и е пълен със скъпи произведения на съвременното изкуство. Единственото, за което той някога е говорил, е снимка на Хърб - котка, която живеела с него и съпругата му в Бруклин. Женен е в продължение на 30 години, въпреки че никой никога не познавал съпругата му, за която той винаги говори с огромно уважение.

След приятелски развод Боб решава, че е гей. Има приятел, който обаче не след дълго изчезва от живота му, тъй като Боб се чувства използван заради парите си. В крайна сметка се отдава на самота. Едно от нещата, които често казва, е че животът днес е твърде лесен в своето разнообразие.

Уилсън и Холтърхоф разговарят основно за оперните представления, които той гледал по целия свят, както и за годините му в Градската опера в  Ню Йорк, където е президент, а приятелката му - великото сопрано Бевърли Силс, е генерален мениджър. Смята, че изкуството е обречено заради синдикалните разходи и отегчителните творби на живите композитори.

След като получава удар, Боб ходи трудно и вероятно решава да определи начина, по който да напусне този свят, докато още може.